Карл Маркс

Капиталът. Том IV.

Теории за принадената стойност

1861-1863

Източник: Съчинения. Том 26, 1970-71. Издателство на БКП 📖 PDF-част1 📖 PDF-част2 📖 PDF-част3
Превод: Кирил Тотев, Неделчо Минев и др.
Сканиране: Добромир Добрев
Препис и дигитализация: Даниела Пенкова

Съдържание

Първа част

Втора част

Трета част

СЪДЪРЖАНИЕ НА РЪКОПИСА НА „ТЕОРИИ ЗА ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ“[1]

[VI - 219b] Съдържание на VI тетрадка:

5) Теории за принадената стойност[2]

a) Сър Джеймс Стюърт

b) Физиократите

c) А. Смит [VI - 219b]

 

[VII - 272b] [Съдържание на VII тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

с) А. Смит (продължение)

(Изследване на въпроса как е възможно годишната печалба и годишната работна заплата да купуват произведените за една година стоки, които освен печалба и работна заплата съдържат още и постоянен капитал) [VII - 272b]

 

[VIII - 331b] [Съдържание на VIII тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

с) А. Смит (край)[3] [VIII - 331b]

 

[IX - 376b] [Съдържание на IX тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

c) А. Смит. Край

d) Некер [IX - 376b]

 

[X - 421с] [Съдържание на X тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

Отстъпление. Икономическата таблица на Кене

е) Ленге

f) Брей

g) Господин Родбертус. Отстъпление. Нова теория за поземлената рента [X - 421с]

 

[XI - 490а] [Съдържание на XI тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

g) Родбертус

Отстъпление. Бележки по историята на откриването на така наречения Рикардов закон

h) Рикардо

Теория за производствените разходи у Рикардо и А. Смит (Опровержение)

Теория на Рикардо за рентата

Таблици за диференциалната рента с пояснения

[XI - 490а]

 

[XII — 580b] [Съдържание на XII тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

h) Рикардо

Таблица за диференциалната рента с пояснения

(Разглеждане на влиянието на изменението на стойността на средствата за живот и суровините - следователно и на стойността на машините - върху органическия състав на капитала)

Теория на Рикардо за рентата

Теория на А. Смит за рентата

Рикардовата теория за принадената стойност

Рикардовата теория за печалбата [XII - 580b]

 

[ХIII - 670а] [Съдържание на XIII тетрадка]

5) Теории за принадената стойност и други

h) Рикардо

Рикардовата теория за печалбата

Рикардовата теория за натрупването. Критика на тази теория. (Извеждане на кризите от основната форма на капитала)

Различни въпроси у Рикардо. Край на раздела за Рикардо.

(Джон Бартон)

i) Малтус [XIII - 670а]

 

[XIV - 771а] [Съдържание на XIV тетрадка и план на следващите глави на „Теории за принадената стойност“]

5) Теории за принадената стойност

j) Малтус

k) Разлагане на рикардианската школа (Торенс, Джеймс Мил, Прево, полемични съчинения, Мак-Кълък, Уейкфийлд, Стирлинг, Дж. Ст. Мил)

l) Противници на политикоикономистите[4]

(Брей като противник на политикоикономистите)[5]

m) Рамсей

n) Шербюлие

о) Ричард Джонс[6]. (Край на тази 5-а част)

Епизод: Доходът и неговите източници[7] [XIV - 771а]

 

[XV - 862а] [Съдържание на XV тетрадка]

5) Теории за принадената стойност

l) Пролетарски противници на рикардианска основа

2) Рейвънстон. Край[8]

3) и 4) Ходскин[9]

(Наличното богатство в неговото отношение към движението на производството)

Така нареченото натрупване [Aufhäufung] единствено като явление на обръщението (резервите и т. н. - резервоари на обръщението)

(Сложни лихви; основаното на тях обяснение на намаляването на нормата на печалбата)

Вулгарната политическа икономия[10]

(Развитие на лихвоносния капитал на основата на капиталистическото производство)

(Лихвоносният капитал и търговският капитал в тяхното отношение към промишления капитал. По-стари форми. Производни форми)

(Лихварство. Лутер и т. н.)[11] [XV - 862а]

ОБЩА БЕЛЕЖКА

[VI - 220] Всички политикономисти правят грешката, че разглеждат принадената стойност не в чистия ѝ вид, не като такава, а в особените форми на печалбата и рентата. Какви теоретически заблуждения трябваше да възникнат по необходимост от това, ще се разкрие по-пълно в трета глава, където се анализира онази твърде превърната форма, която приема принадената стойност, явявайки се във вид на печалба[12].

БЕЛЕЖКИ

[1] Това съдържание на ръкописа на „Теории за принадената стойност“ е написано от Маркс върху кориците на тетрадки VI-XV на ръкописа от 1861-1863 г. В някои от тия тетрадки съдържанието е било написано преди самия текст, което се вижда от поправките и зачеркванията, направени в съдържанието по-късно, когато съответната тетрадка е била вече завършена. В тетрадка XIV нахвърляното върху корицата съдържание не е било приведено в съответствие с фактическото съдържание на тетрадката: то е планът, който е бил изпълнен в тетрадки XIV, XV и XVIII.

[2] Пред заглавието „Теории за принадената стойност“ у Маркс стои арабската цифра 5. Тя означава пети, заключителен раздел на първа глава от изследването на капитала, което Маркс възнамерявал да публикува като непосредствено продължение на първа част на „Към критиката на политическата икономия“, в която се разглеждат стоката и парите. Този пети раздел е бил предшестван в тетрадки I-V от три нахвърляни в основни линии раздела: 1) Превръщане на парите в капитал 2) Абсолютна принадена стойност и 3) Относителна принадена стойност. В V тетрадка на стр. 184 Маркс изтъква, че „след относителната принадена стойност трябва да се разгледат абсолютната и относителната принадена стойност в тяхното съчетание“. Това именно разглеждане е трябвало да образува раздел 4-и, който обаче е останал тогава ненаписан. От останалия незавършен 3-и раздел Маркс веднага преминал към 5-и раздел - към „Теории за принадената стойност“.

[3] Фактически е станало така, че това не е „краят“, а само „продължение“ на раздела за Смит. Краят на този раздел е даден в следващата IX тетрадка.

[4] Главата за противниците и политикономистите в XIV тетрадка е само започната. Продължението на тази глава е дадено в първата половина на XV тетрадка.

[5] Извадките от книгата на Брей „Labour's Wrongs and Labour’s Remedy“ („Несправедливости по отношение на труда и средства за тяхното отстраняване“) с няколко бележки на Маркс се съдържат в X тетрадка.

[6] Главите за Рамсей, Шербюлие и Р. Джонс се съдържат в XVIII тетрадка.

[7] Доходите и техните източници Маркс разглежда във втората половина на XV тетрадка, разкривайки в тази връзка класовите и гносеологическите корени на вулгарната политическа икономия. Този „епизод“ (т. е. екскурс) е бил предназначен от Маркс за третата част на „Капиталът“, както личи от съставения от него през януари 1863 г. план на тази част, съгласно който деветата глава е трябвало да бъде озаглавена „Доходи и техните източници“ ( виж настоящия том, част I, стр. 413).

[8] Разделът за Рейвънстон започва на стр. 861 на предишната (XIV) тетрадка. Този раздел се предшества в XIV тетрадка под номер 1 от раздела за анонимната брошура „The Source and Remedy of the National Difficulties“ („Източник на затрудненията на нацията и средства за тяхното отстраняване“).

[9] Краят на раздела за Ходскин се съдържа в XVIII тетрадка (стр. 1084-1086).

[10] Маркс дава анализ на вулгарната политическа икономия в XV тетрадка във връзка с разработването на въпроса за доходите и техните източници. На стр. 935 от тази тетрадка той препраща към „отдела за вулгарните икономисти“, като към оная ненаписана още глава на своя труд, в която той „ще се върне“ на засегнатата мимоходом полемика между Прудон и Бастиа. Това препращане показва, че Маркс е възнамерявал да посвети на критиката на вулгарната политическа икономия специална глава, която обаче не била написана. В XVIII тетрадка, завършвайки разбора на възгледите на Ходскин и като споменава за неговата полемика против теориите на буржоазните апологети, Маркс бележи, обръщайки се към самия себе си: „Това да се разгледа в главата за вулгарните икономисти“ (стр. 1086). Тази бележка също говори за намеренията на Маркс да напише по-късно специална глава за вулгарната политическа икономия. В съставения през януари 1863 г. план на трета част на „Капиталът“ предпоследната, 11-а глава, е озаглавена „Вулгарната политическа икономия“ (виж настоящия том, част I, стр. 413).

[11] На корицата на XV тетрадка, на която Маркс е написал съдържанието на тази тетрадка, някои заглавия са написани отстрани или отгоре. В печатания в настоящото издание текст на съдържанието тези заглавия са подредени по начин, който съответства на фактическото съдържание на тетрадката.

[12] Под „трета глава“ Маркс разбира тук третата част от своето изследване за „капитала изобщо“. Тази глава трябвало да бъде озаглавена „Единство на процеса на производството и процеса на обръщението на капитала, или Капитал и печалба“. По-нататък (виж например тетрадка IX, стр. 398 и тетрадка XI, стр. 526) Маркс вместо „трета глава“ употребява израза „трети раздел“ (dritter Abschnitt). Още по-късно той започва да нарича тази трета глава „трета книга“ (например в писмото до Енгелс от 31 юли 1865 г.). Началото на „трета глава“ на изследването за „капитала изобщо“ е изложено от Маркс в XVI тетрадка.

Както се вижда от проектоплана на тази „трета глава“, или „трети раздел“ (виж настоящия том, част I, стр. 413), Маркс е възнамерявал да даде в нея два специални исторически екскурса относно теориите за печалбата. Но в хода на своята работа над „Теории за принадената стойност“ Маркс още в границите на своето историко-критическо изследване прави обстоен критически анализ и на възгледите на различните буржоазни икономисти върху печалбата. Ето защо и по-нататъшното, по-пълно разкриване на теоретическите заблуждения, произтичащи от смесването на принадената стойност с печалбата, е осъществено от Маркс вече на страниците на „Теории за принадената стойност“.

Към Маркс и Енгелс
Към българския раздел на МИА
Други езици | Контакти