Карл Маркс. „Към критиката на политическата икономия“

КНИГА ПЪРВА. ЗА КАПИТАЛА
РАЗДЕЛ ПЪРВИ: КАПИТАЛЪТ ИЗОБЩО

Глава първа
Стоката


На пръв поглед буржоазното богатство изглежда като огромно натрупване на стоки, а отделната стока - като негово елементарно битие. Всяка стока обаче се представя от двояка гледна точка: като потребителна стойност и като разменна стойност.*1

Преди всичко, по израза на английските икономисти, стоката е „някакво нещо, необходимо, полезно или приятно за живота“, предмет на човешките потребности, средство за живот в най-широкия смисъл на думата. Това битие на стоката като потребителна стойност съвпада с нейното природно, осезаемо съществуване. Пшеницата например е отделна потребителна стойност, за разлика от потребителните стойности памук, стъкло, хартия и т.н. Потребителната стойност има стойност само за потреблението и се осъществява само в процеса на консумацията. Една и съща потребителна стойност може да бъде използвана различно. Но сумата на всички възможни полезни употреби е синтезирана в нейното съществуване като нещо с определени свойства. Освен това тя не е определена само качествено, но и количествено. Съобразно с природната им своеобразност различните потребителни стойности имат различни мерки, например шефел пшеница, топ хартия, аршин платно и т.н.

Каквато и да е обществената форма на богатството, винаги потребителните стойности образуват неговото съдържание, което отначало е безразлично към тази форма. По вкуса на пшеницата не може да се определи от кого е произведена, дали от руски крепостен, от френски дребен селянин или от английски капиталист. Макар да е предмет на обществени потребности и за това е в обществена взаимовръзка, потребителната стойност обаче не изразява обществено производствено отношение. Дадена стока като потребителна стойност е например диамант. По диаманта не може да се узнае, че той е стока. Там, където той служи като потребителна стойност, естетично или механично, на гърдите на леката жена или в ръката на шлифована, той е диамант, а не стока. Да бъде потребителна стойност е необходима предпоставка за стоката, но да бъде стока е безразлично определение за потребителна стойност. Потребителната стойност в това безразличие към определението на икономическата форма, т.е. потребителната стойност като потребителна стойност, лежи извън кръга на въпросите, разглеждани от политическата икономия.*2 Тя попада в техния кръг само където сама е определение на формата. Тя е непосредствено веществената база, в която се изразява едно определено икономическо отношение - разменната стойност.

Разменната стойност се явява преди всичко като количествено отношение, в което потребителните стойности се разменят една срещу друга. В такова отношение те представляват една и съща разменна величина. Например 1 том Проперций и 8 унции емфие могат да бъдат еднаква разменна стойност въпреки разнородните потребителни стойности на тютюна и елегията. Като разменна стойност една потребителна стойност струва точно толкова, колкото и друга, стига да са взети в правилна пропорция. Разменната стойност на един дворец може да бъде изразена в определен брой кутии вакса за обуща. Обратно, лондонските фабриканти на вакса са изразили в дворци разменната стойност на своите многобройни кутии вакса. Следователно съвсем безразлични към своя естествен начин на съществуване и без оглед на специфичната природа на онази потребност, за която те са потребителни стойности, стоките се покриват една друга в определени количества, заместват се една друга в размяната, важат като еквиваленти и по този начин, въпреки привидната си пъстрота, представляват едно и също единство.

Потребителните стойности са непосредствено средства за живот. На своя ред самите тези средства за живот са продукти на обществения живот, резултат на изразходваната човешка жизнена сила, опредметен труд. Като материализация на обществения труд всички стоки са кристализация на едно и също единство. Сега трябва да разгледаме определения характер на това единство, т.е. на труда, който е въплътен в разменната стойност.

Да приемем, че 1 унция злато, 1 тон желязо, 1 квартер пшеница и 20 аршина коприна са еднакво големи разменни стойности. Като такива еквиваленти, в които качествената разлика на техните потребителни стойности е заличена, те представляват еднакво количество от един и същ труд. Трудът, който е опредметен равномерно в тях трябва да бъде еднообразен, неразличаващ се, прост труд, за който също е безразлично дали се явява в злато, желязо, пшеница или коприна, както за кислорода е безразлично дали се намира в ръждата на желязото, в атмосферата, в сока от гроздето или в кръвта на човека. Но да се копае злато, да се добива желязо от рудника, да се произвежда пшеница или да се тъче коприна - това са качествено различни видове труд. И наистина това, което веществено се явява като разлика между потребителните стойности, в процеса се явява като разлика между дейностите, създаващи потребителни стойности. Безразличен към отделното вещество на потребителните стойности, трудът, създаващ разменната стойност, е следователно безразличен и към отделната форма на самия труд. Освен това различните потребителни стойности са продукти от дейността на различни индивиди, т.е. резултат от дейността на индивидуално различни видове труд. Но като разменни стойности те представляват еднакъв, неразличаващ се труд, т.е. труд, в който е заличена индивидуалността на работещите. Затова трудът, създаващ разменна стойност, е абстрактно всеобщ труд.

Ако 1 унция злато, 1 тон желязо, 1 квартер пшеница и 20 аршина коприна са еднакво големи разменни стойности, или еквиваленти, тогава 1 унция злато, тон желязо, 3 бушела пшеница и 5 аршина коприна са разменни стойности от съвсем различна величина и тази количествена разлика е единствената разлика, която те изобщо могат да имат като разменни стойности. Като разменни стойности от различна величина те представляват нещо повече или по-малко, по-големи или по-малки количества от онзи прост, еднообразен, абстрактно всеобщ труд, който образува субстанцията на разменната стойност. Пита се как да се измерват тези количества? Или, по-точно, пита се какво е количественото битие на самия този труд, за- щото количествените разлики на стоките като разменни стойности са само количествени разлики на опредметения в тях труд. Както времето е количествено битие на движението, така и работното време е количественото битие на труда. Различието в продължителността на труда е единствената разлика, която може да има трудът, ако приемем качеството му за дадено. Като работно време трудът получава свой мащаб в естествените мерки на времето - час, ден, седмица и т.н. Работното време е живото битие на труда, безразлично към неговата форма, неговото съдържание или неговата индивидуалност, то е живо количествено битие на труда и същевременно иманентна мярка на това битие. Опредметеното в потребителните стойности на стоките работно време е като субстанцията, която ги прави разменни стойности и оттам и стоки, така и мярката за измерване на определените величини на техните стойности. Съотносителните количества от различните потребителни стойности, в които се опредметява едно и също работно време, са еквиваленти, т.е. всички потребителни стойности са еквиваленти в пропорциите, в които те съдържат еднакви количества изразходвано, опредметено работно време. Като разменни стойности всички стоки са само определени количества кристализирало работно време.

За да се разбере определянето на разменната стойност от работното време, трябва да се придържаме към следните основни гледища: свеждането на труда до прост, тъй да се каже, безкачествен труд; специфичният начин, по който трудът, създаващ разменна стойност, следователно и произвеждащ стоки, е обществен труд; най-после, разликата между труда, доколкото той има за резултат потребителни стойности, и труда, доколкото има за резултат разменни стойности.

За да измерваме разменните стойности на стоките с работното време, което се съдържа в тях, самите различни видове труд трябва да са сведени до еднакъв, еднороден, прост труд - накратко, до труд, който е качествено еднакъв и поради това се различава само количествено.

Това свеждане се явява като абстракция, но това е абстракция, която в обществения производствен процес се извършва всекидневно. Превръщането на всички стоки в работно време не е по-голяма, но същевременно и не по-малко реална абстракция от превръщането на всички органични тела във въздух. Трудът, който по този начин се измерва с времето, се явява всъщност не като труд на различни субекти, а по-скоро различните работещи индивиди се явяват като прости органи на този труд. С други думи, трудът, както се въплътява в разменни стойности, би могъл да бъде наречен всеобщо човешки труд. Тази абстракция на всеобщия човешки труд съществува в средния труд, какъвто може да извършва всеки среден индивид от дадено общество - това е определено производително изразходване на човешки мускули, нерви, мозък и т.н. Това е прост труд*3 , на какъвто може да бъде приучен всеки среден индивид и който той, в една или друга форма, трябва да извършва. Самият характер на този среден труд е различен в различните страни и в различните културни епохи, но той се явява като нещо дадено във всяко съществуващо общество. Простият труд съставлява далеч по-голямата част от общата маса труд в буржоазното общество, както можем да се убедим от всяка статистика. Дали А произвежда в продължение на 6 часа желязо и в продължение на 6 часа платно, а В също произвежда в продължение на 6 часа желязо и в продължение на 6 часа платно, или пък А произвежда в продължение на 12 часа желязо, а В произвежда в продължение на 12 часа платно - очевидно е, че това е само различно използване на едно и също работно време. Но как стои въпросът със сложния труд, който се издига над средното равнище като труд с по-голямо напрежение, с по-голямо относително тегло? Този вид труд се свежда до съставен прост труд, прост труд, повдигнат на по-висока степен, така че например един сложен работен ден да се равнява на три прости работни дни. Тук е още рано да разглеждаме законите, които регулират това свеждане. Обаче ясно е, че такова свеждане става: защото като разменна стойност продуктът и на най-сложния труд в определена пропорция е еквивалент на продукта на простия среден труд и следователно се приравнява на определено количество от този прост труд.

Освен това определянето на разменната стойност от работното време предполага, че в определена стока, например в един тон желязо, е опредметено еднакво количество труд, безразлично дали това е труд на А или на В, или че различни индивиди употребяват еднакво работно време за производството на една и съща, количествено и качествено определена потребителна стойност. С други думи, приема се, че работното време, което се съдържа в една стока, е необходимото за нейното производство работно време, т.е. работното време, нужно, за да се произведе при дадени общи производствени условия нов екземпляр от същата стока.

Условията на труда, който създава разменна стойност, както не произтичат от анализа на разменната стойност, са обществени определения на труда, или определения на обществения труд, но обществен не чисто и просто, а по особен начин. Това е специфичен вид общественост. Преди всичко лишената от различия простота на труда е равенство на труда на различните индивиди, взаимно отнасяне на техните видове труд един към друг като равни, и то чрез действително свеждане на всички видове труд до еднороден труд. Трудът на всеки индивид, доколкото се представя в разменни стойности, притежава този обществен характер на равенство, а той се представя в разменна стойност само доколкото е отнесен към труда на всички други индивиди като към равен.

Освен това работното време на отделния индивид се явява в разменната стойност непосредствено като всеобщо работно време, а този всеобщ характер на обособения труд - като негов обществен характер. Работното време, въплътено в разменната стойност, е работно време на отделния човек, но на отделния човек без разлика от другия отделен човек, от всички отделни индивиди, доколкото те извършват равен труд, така че работното време, нужно на някого за производството на определена стока, е необходимото работно време, което всеки друг би употребил за производството на същата стока. Това е работното време на отделния индивид, неговото работно време, но само като общо за всички работно време, за което следователно е безразлично на кого от отделните индивиди то е работно време. Като всеобщо работно време то се изразява като един всеобщ продукт, във всеобщ еквивалент, в определено количество опредметено работно време, за което е безразлична определената форма на потребителната стойност, в която то се явява като непосредствен продукт на един индивид, и то може произволно да бъде прехвърляно във всяка друга форма на потребителна стойност, в която се представя като продукт на всеки друг индивид. Само като такава всеобща величина той е обществена величина. За да може трудът на отделния индивид да има за резултати разменна стойност, той трябва да има за резултат един всеобщ еквивалент, т.е. въплътяване на работното време на отделния индивид като всеобщо работно време или въплътяване на всеобщото работно време като работно време на отделния индивид. Като че ли различните индивиди са нахвърлили накуп работното си време и са въплътили в различни потребителни стойности различни количества работно време, с което общо разполагат. Така че работното време на отделния индивид е фактически работното време, от което обществото се нуждае за произвеждане на определена потребителна стойност, т.е. за задоволяване на определена потребност. Но тук се касае само за специфичната форма, в която трудът придобива обществен характер. Определено работно време на предача се опредметява например в 100 фунта прежда. Нека 100 аршина платно, продукт на тъкача, да представляват същото количество работно време. Доколкото тези два продукта представляват еднакво количество от всеобщото работно време и поради това са еквивалентни на всяка потребителна стойност, която съдържа същото количество работно време, те са еквивалентни един на друг. Само с това, че работното време на предача и това на тъкача се представят като всеобщо работно време, а оттам и техните продукти - като всеобщи еквиваленти, трудът на тъкача за предача и трудът на предача за тъкача тук се превръща в труда на единия за труда на другия, т.е. в обществено битие на техния труд един за друг. Напротив, в селско-патриархалната промишленост, където предачи и тъкачи са живеели под един покрив, женската част на семейството е предяла, а мъжката е тъкала, да кажем, за собствените нужди на семейството, преждата и платното са били обществени продукти, а преденето и тъкането - обществен труд в рамките на семейството. Обаче техния обществен характер не се е състоял в това, че преждата като всеобщ еквивалент се е разменяла срещу платното като всеобщ еквивалент или че и двата продукта са се разменяли един срещу друг като равнозначни и равностойни изрази на едно и също всеобщо работно време. Напротив, семейната връзка с нейното естествено възникнало разделение на труда е слагала върху продукта на труда своеобразния си обществен печат. Или да вземе ангарията или доставките в натура през Средновековието. Определеният труд на отделния индивид в неговата натурална форма, обособеността, а не всеобщността на труда образува тук обществената връзка. Или да вземем, най-после, задружния труд в неговата саморасла форма, както го намираме пред прага на историята на всички културни народи.*4 Тук общественият характер на труда очевидно не е опосредстван от това, че трудът на отделния индивид приема абстрактната форма на всеобщността или че неговият продукт приема формата на всеобщ еквивалент. Общинната форма [Gemeinwesen] като предпоставка на производството възпрепятства труда на отделния индивид да бъде частен труд, а неговият продукт - частен продукт, а, напротив, представя отделния труд непосредствено като функция на един член от обществения организъм. Трудът, който се въплътява в разменната стойност, е предпоставен като труд на обособения индивид. Той става обществен с това, че приема формата на своята пряка противоположност, формата на абстрактната всеобщност.

Най-после, трудът, създаващ разменна стойност, се характеризира с това, че общественото отношение на хората се представя сякаш превратно, а именно като обществено отношение на вещите. Само доколкото една потребителна стойност се отнася към друга като разменна стойност, трудът на различните индивиди се отнася един към друг като равен и всеобщ. Затова, ако е правилно да се каже, че разменната стойност е отношение между лица,*5 необходимо е все пак да се прибави: отношение, скрито под вещна обвивка. Както един фунт желязо и един фунт злато, въпреки техните различни физически и химически свойства, представляват една и съща тежест, така и две потребителни стойности на стоки, съдържащи едно и също работно време, представляват една и съща разменна стойност. Така разменната стойност се явява като обществена природна определеност на потребителните стойности, като определеност, която им е присъща като на вещи и вследствие на която те в процеса на размяната се заместват едни други в определени количествени съотношения, образуват еквиваленти, също както простите химически вещества се съединяват в определени количествени съотношения, образуват химически еквиваленти. Само поради навика от всекидневния живот изглежда тривиално, разбиращо се от само себе си, че едно обществено производствено отношение приема формата на предмет, така че отношението на лицата в техния труд се представя по-скоро като отношение, в което вещите се намират едни към други и към хората. В стоката тази мистификация е още твърде проста. Всички повече или по-малко имат смътна представа, че отношението на стоките като разменни стойности е по-скоро отношение на лицата в тяхната производителна дейност. В по-висши производствени отношения тази привидност на простота изчезва. Всички илюзии на монетарната система произлизат от това, че по външния вид на парите*6 не се вижда, че са обществено производствено отношение, но във формата на природна вещ с определени свойства. При съвременните икономисти, които се надсмиват на илюзиите на монетарната система, проличава същата илюзия, щом започнат да боравят с по-висши категории, напр. с капитала. Тази илюзия проблясва в признанието на наивно учудване, когато това, което те току-що грубо са помислили, че са установили като вещ, скоро се появява като обществено отношение, а след това започва пак да ги дразни като вещ онова, което току-що са фиксирали като обществено отношение.

Тъй като разменната стойност на стоките фактически не е нищо друго, освен взаимоотношение на труда на отделните лица като равен и всеобщ, нищо друго освен предметен израз на една специфична обществена форма на труда, тавтология е да се каже, че трудът е единственият източник на разменната стойност, а следователно и на богатството, доколкото то се състои от разменни стойности. Съща така е тавтология да се каже, че природното вещество като такова не съдържа разменна стойност*7 , защото не съдържа труд, и разменната стойност като такава не съдържа природно вещество. Но когато Уилям Пет? нарича „труда баща, а земята майка на богатството“[16] или когато епископ Баркли пита:

„Дали четирите елемента и човешкият труд в тях не са истинският източник на богатството“*8,

или когато американецът Т. Купър популярно обяснява:

„Отнеми от един самун хляб употребеният за него труд, труда на хлебаря, мелничаря, земевладелеца и т.н. и какво ще остане? Няколко зърнени треви, диворастящи и безполезни за каквато и да е човешка употреба“*9,

във всички тези възгледи не става дума за абстрактния труд като източник на разменната стойност, а за конкретния труд като източник на общественото богатство, накратко за труда, доколкото той произвежда потребителни стойности. Щом се предпоставя потребителната стойност на стоката, предпоставя се особената полезност, определената целесъобразност на погълнатия от нея труд, но от гледище на стоката с това се изчерпва целият интерес към труда като полезен труд. В хляба като потребителна стойност ни интересуват неговите свойства като хранителен продукт, но в никой случай не ни интересува трудът на земеделеца, мелничаря, хлебаря и т.н. Ако благодарение на някакво изобретение 19/20 от този труд отпаднеха, хлябът щеше да оказва същата услуга, както и преди. Ако падаше готов от небето, той не би загубил нито атом от своята потребителна стойност. Докато трудът, създаващ разменна стойност, се осъществява в равенството на стоките като всеобщи еквиваленти, трудът като целесъобразна производителна дейност се осъществява в безкрайното разнообразие на техните потребителни стойности. Докато трудът, създаващ разменна стойност, е абстрактно всеобщ и равен труд, трудът, създаващ потребителна стойност, е конкретен и отделен труд, който според формата и материала се разпада на безкрайно различни видове труд.

За труда, доколкото създава потребителни стойности, е погрешно се каже, че е единственият източник на създаденото от него, а именно на вещественото богатство. Тъй като той е онази дейност, която приспособява вещественото за една или друга цел, той се нуждае от веществото като предпоставка. В различните потребителни стойности пропорцията между труд и природно вещество е твърде различна, обаче потребителната стойност винаги съдържа някакъв природен субстрат. Като целесъобразната дейност за присвояване на природното в една или друга форма трудът е природно условие за човешкото съществуване, независимо от всички социални форми условие за обмяната на веществата между човека и природата. Напротив, трудът, създаващ разменна стойност, е специфична обществена форма на труда. Например шивашкият труд в своята веществена определеност като отделна производителна дейност произвежда дрехата, но не и разменната стойност на дрехата. Той произвежда последната не като шивашки труд, а като абстрактно всеобщ труд, а този последният спада към една обществена взаимовръзка, която не е съшита от шивача. Например в античната домашна промишленост жените са произвеждали дрехата, без да произвеждат разменната ? стойност. Трудът като източник на веществено богатство е бил познат както на законодателя Мойсей, така и на митническия чиновник Адам Смит.*10

Да разгледаме сега някои по-близки определения, които следват от свеждането на разменната стойност до работно време.

Като потребителна стойност стоката действа причинно. Например пшеницата действа като хранителен продукт. Машината замества труд в определени пропорции. Това действие на стоката, само чрез което тя е потребителна стойност, предмет на консумацията, може да се нарече нейна услуга, услугата, която тя извършва като потребителна стойност. Но като разменна стойност стоката винаги се разглежда само от гледище на резултата. Тук не се касае за услугата, която тя оказва, а за услугата*11 , която е била оказана на нея самата при нейното производство. Така например разменната стойност на една машина се определя не от количеството работно време, което се замества от нея, а от количеството работно време, изразходвано за самата нея, и което е необходимо, за да се произведе нова машина от същия вид.

Ето защо, ако количеството труд, необходимо за производството на стоки, останеше постоянно, тяхната разменна стойност щеше да бъде неизменна. Но лекотата и трудността на производството се изменят постоянно. Ако порасне производителността на труда, той произвежда същата потребителна стойност за по-малко време. Спадне ли производителната сила на труда, изисква се повече време за производството на същата потребителна стойност. Ето защо величината на съдържащото се в една стока работно време, т.е. нейната разменна стойност, е променлива, тя се повишава или спада обратнопропорционално на повишаването или спадането на производителната сила на труда. Производителната сила на труда, която в манифактурното производство се прилага в предварително определена степен, в земеделието и добивната индустрия е обусловена и от природните условия, които не се поддават на контрол. Един и същ труд ще даде по-голям или по-малък добив на различни метали в зависимост от сравнително по-големите или по-малките залежи на тези метали в земната кора. Един и същ труд може при благоприятна реколта да се опредмети 2 бушела пшеница, а при неблагоприятна - в 1 бушел. Редкостта или изобилието като природни условия изглежда, че определят тук разменната стойност на стоките, защото те определят свързаната с природните условия производителна сила на отделен реален труд.

Различните потребителни стойности съдържат в нееднакви обеми едно и също работно време или една и съща разменна стойност. В колкото по-малък обем на своята потребителна стойност, сравнена с другите потребителни стойности, една стока съдържа определено количество работно време, толкова по-голяма е нейната специфична разменна стойност. Ако намираме, че в различните много отдалечени една от друга културни епохи известни потребителни стойности образуват помежду си редица специфични разменни стойности, които запазват една към друга ако не точно същото числено съотношение, поне общото съотношение на възходящо и низходящо подреждане, като например злато, сребро, мед, желязо или пшеница, ръж, ечемик, овес, от това следва само, че прогресивното развитие на обществените производителни сили въздейства равномерно или приблизително равномерно върху работното време, необходимо за произвеждане на тези различни стоки.

Разменната стойност на една стока не се проявява в нейната собствена потребителна стойност. Обаче като опредметяване на всеобщото обществено работно време потребителната стойност на една стока е поставена в съотношения към потребителните стойности на другите стоки. По този начин разменната стойност на една стока се манифестира в потребителните стойности на другите стоки. Еквивалент е всъщност разменната стойност на една стока, изразена в потребителната стойност на друга стока. Например, ако кажа, че един аршин платно има стойност на два фунта кафе, разменната стойност на платното е изразена в потребителната стойност на кафето, и то в определено количество на тази потребителна стойност. Щом е дадена тази пропорция, аз мога да изразя стойността на всяко количество платно в кафе. Ясно е, че разменната стойност на една стока, например на платното, не се изчерпва с пропорцията, в която друга една отделна стока, например кафето, образува нейния еквивалент. Количеството всеобщо работно време, чийто израз е аршинът платно, е реализирано едновременно в безкрайно различни обеми от потребителните стойности на всички останали стоки. Потребителната стойност на всяка друга стока образува еквивалент на един аршин платно в пропорцията, в която тя представлява същото количество работно време. За това разменната стойност на тази определена стока се изразява изчерпателно само в безкрайно многото уравнения, в които потребителните стойности на всички останали стоки образуват нейния еквивалент. Една стока е изразена изчерпателно като всеобщ еквивалент само в сумата на тези уравнения, или в съвкупността на различните пропорции, в които тя е разменяема с всяка друга стока. Например редът от уравнения

1 аршин платно = ½ фунт чай,

1 аршин платно = 2 фунта кафе,

1 аршин платно = 8 фунта хляб,

1 аршин платно = 6 аршина басма

може да бъде представена и така:

1 аршин платно = 1/8 фунта чай + ½ фунт кафе + 2 фунта хляб + 1 ½ аршина басма.

Ето защо, ако имахме пред себе си цялата сума от уравнения, в които изчерпателно се изразява стойността на един аршин платно, можехме да представим нейната разменна стойност в един ред. Всъщност този ред е безкраен, защото кръгът на стоките никога не е окончателно затворен, а постоянно се разширява. Но докато по този начин едната стока измерва своята разменна стойност с потребителните стойности на всички други стоки, обратно, разменните стойности на всички други стоки се измерват с потребителната стойност на тази, измерваща се с тях стока.*12 Щом разменната стойност на един аршин платно се изразява с ½ фунт чай или 2 фунта кафе, или 6 аршина басма, или 8 фунта хляб и т.н., следва, че кафето, чаят, басмата и хлябът и пр. са равни помежду си в онази пропорция, в която те са равни на едно трето, на платното, следователно, че платното служи като обща мярка на техните разменни стойности. Като опредметено всеобщо работно време, т.е. като определено количество всеобщо работно време, всяка стока изразява своята разменна стойност последователно в определени количества от потребителните стойности на всички други стоки и, обратното, разменните стойности на всички други стоки се измерват с потребителната стойност на тази отделна изключителна стока. Обаче като разменна стойност всяка стока е както изключителната стока, служеща за обща мярка на разменните стойности на всички останали стоки, така и, от друга страна, само една от много стоки, в съвкупния кръг на които всяка друга стока изразява непосредствено своята разменна стойност.

Величината на стойността на една стока не се засяга от това, дали освен нея съществуват малко или много стоки от друг вид. Обаче от по-голямото или по-малкото разнообразие на другите стоки зависи дали редът от уравненията, в които се реализира нейната разменна стойност, е по-голям или по-малък. Например редът от уравнения, в които се представя стойността на кафето, изразява сферата на неговата разменяемост, границите, в които то функционира като разменна стойност. На разменната стойност на една стока, като опредметяване на всеобщото работно време, съответства изразът на нейната еквивалентност в безкрайно различни потребителски стойности.

Видяхме, че разменната стойност на една стока се изменя заедно с количеството на непосредствено съдържащото се в нея работно време. Нейната реализирана, т.е. изразена в потребителните стойности на другите стоки, разменна стойност трябва също да зависи от отношението, в което се изменя работното време, изразходвано за производството на всички останали стоки. Например, ако работното време, необходимо за произвеждане на един шефел пшеница, останеше същото, а се удвоеше работното време, необходимо за произвеждане на всички други стоки, разменната стойност на един шефел пшеница, изразена в нейните еквиваленти, щеше да спадне наполовина. Резултатът би бил практически същият, ако необходимото за произвеждане на един шефел пшеница работно време спаднеше наполовина, а работното време, нужно за производството на всички други стоки, останеше неизменно. Стойността на стоките се определя от пропорцията, в която те могат да бъдат произведени за едно и също работно време. За да видим на какви възможни промени е изложена тази пропорция, нека вземем две стоки, А и Б.

Първо: Нека работното време, необходимо за произвеждане на Б, остане неизменно. В този случай разменната стойност на А, изразена в Б, спада или се покачва правопропорционално на намалението или увеличението на работното време, необходимо за произвеждането на А.

Второ: Нека работното време, необходимо за произвеждането на А, остане неизменно. Разменната стойност на А, изразена в Б, спада или се покачва обратнопропорционално на намалението или увеличението на работното време, необходимо за произвеждането на Б.

Трето: Нека, работното време, необходимо за произвеждането на А и Б, се намалява или увеличава в еднаква пропорция. Тогава изразът на еквивалентността на А и Б остава неизменен. Ако поради някакво обстоятелство производителната сила на всички видове труд се намалеше в еднаква степен, така че всички стоки да се нуждаеха в еднаква пропорция от повече работно време за тяхното произвеждане, стойността на всички стоки щеше да се покачи, реалният израз на тяхната разменна стойност щеше да остане неизменен, а действителното богатство на обществото щеше да се намали, защото то щеше да се нуждае от повече работно време, за да създаде същата маса потребителни стойности.

Четвърто: Нека работното време, необходимо за произвеждането на А и Б се увеличава или намалява, но не в еднаква степен, или нека необходимото за произвеждане на А работно време се увеличава, а онова за Б се намалява, или, обратното. Всички тези случаи могат просто да се сведат до това, че необходимото за произвеждането на една стока работно време остава неизменно, докато това на другите се увеличава или намалява.

Разменната стойност на всяка стока се изразява в потребителната стойност на всяка друга стока било в цели величини или в дробни части от тази потребителна стойност. Като разменна стойност всяка стока е също така делима, както и самото работно време, опредметено в нея. Еквивалентността на стоките е също тъй независима от тяхната физическа делимост като потребителни стойности, както и за събирането на разменните стойности на стоките е безразлично на какви реални промени по формата се подлагат потребителните стойности на тези стоки при претапянето им в една нова стока.

Досега стоката се разглеждаше от двойно гледище, като потребителна стойност и като разменна стойност, всеки път едностранчиво. Обаче като стока тя е непосредствено единство на потребителна стойност и разменна стойност; същевременно тя е стока само по отношение на другите стоки. Действителното отношение на стоките една към друга е процесът на размяната им. Това е общественият процес, в който участват независимите един от друг индивиди, но те участват в него само като стокопритежатели; тяхното взаимно съществуване един за друг е съществуването на техните стоки и по този начин те се явяват всъщност само като съзнателни носители на процеса на размяната.

Стоката е потребителна стойност: пшеница, платно, диамант, машина и т.н., но като стока тя същевременно не е потребителна стойност. Ако тя беше потребителна стойност за своя притежател, т.е. непосредствено средство за задоволяване на собствените му нужди, тя нямаше да бъде стока. Напротив, за него тя е непотребителна стойност, а именно само веществен носител на разменната стойност, или просто средство за размяна. като активен носител на разменната стойност потребителната стойност става средство за размяна. За него тя е потребителна стойност само като разменна стойност.*13 Ето защо тя трябва тепърва да стане потребителна стойност, най-напред за другите. Тъй като не е потребителна стойност за своя собствен притежател, тя е потребителна стойност за притежатели на други стоки. Ако не, неговият труд е бил безполезен труд, следователно и резултатът му не е бил стока. От друга страна, тя трябва да стане потребителна стойност за него самия, защото неговите средства за живот съществуват вън от нея, в потребителните стойности на чуждите стоки. За да стане потребителна стойност, стоката трябва да се срещне с онази отделна потребност, за която тя е предмет за задоволяване. Следователно потребителните стойности на стоките стават потребителни стойности, като сменят всестранно своите места и преминават от ръцете, в които те са средства за размяна, в ръцете, в които те са предмети за потребление. Само чрез това всестранно отчуждаване на стоките съдържащият се в тях труд става полезен труд. В това процесообразно отнасяне на стоките едни към други като потребителни стойности те не получават нова икономическа определеност по форма. По-скоро изчезва онази определеност по форма, която ги характеризира като стоки. Хлябът например, като преминава от ръката на хлебаря в ръката на консуматора, не изменя своето съществуване като хляб. Напротив, едва консуматора се отнася към него като към потребителна стойност, като към този определен хранителен продукт, докато в ръцете на хлебаря той беше носител на икономическо отношение, сетивно свръхсетивно нещо. Следователно единствената промяна по форма, която претърпяват стоките при превръщането им в потребителни стойности, е премахването на тяхното формално съществуване, в което те бяха непотребителни стойности за своя притежател, а потребителни стойности за своя непритежател. Ето защо, за да се реализират като потребителни стойности, те трябва да се реализират като разменни стойности.

Докато от гледището на потребителната стойност отделната стока изглеждаше първоначално като нещо самостоятелно, напротив, като разменна стойност тя беше разглеждана още от самото начало по отношение на всички други стоки. Но това отношение беше само теоретично, мислено. То влиза в действие само в процеса на размяната. От друга страна, стоката е наистина разменна стойност, доколкото в нея е вложено определено количество работно време, следователно, доколкото тя е опредметено работно време. Но в своя непосредствен вид тя е само опредметено индивидуално работно време с отделно съдържание, а не всеобщо работно време. Затова тя не е непосредствено разменна стойност, а трябва тепърва да стане такава. Преди всичко тя може да бъде опредметяване на всеобщото работно време само докато представлява работно време за определено полезно приложение, следователно за някаква потребителна стойност. Това беше вещественото условие, само при което работното време, съдържащо се в стоките, се приема като всеобщо, като обществено. Следователно, ако стоката може да стане потребителна стойност само като се реализира като разменна стойност, тя, от друга страна, може да се реализира като разменна стойност само като се прояви при отчуждаването ? като потребителна стойност. Като потребителна стойност една стока може да бъде отчуждена само на този, за когото тя е потребителна стойност, т.е. предмет на отделна потребност. От друга страна, отчуждават я само срещу друга стока или, ако застанем на страната на притежателя на другата стока, той също така може да отчужди, т.е. да реализира своята стока само като я постави в контакт с отделна потребност, чийто предмет е тя. Следователно при всестранното отчуждаване на стоките като потребителни стойности отнасят ги едни към други според техните веществени различия като отделни неща, които със своите специфични качества задоволяват отделни потребности. Но като такива прости потребителни стойности те са една за друга безразлични съществования дори без взаимни отношения. Като потребителни стойности те могат да бъдат разменяни само във връзка с отделни потребности. Но те са разменяеми само като еквиваленти, а са еквиваленти само като равни количества опредметено работно време без оглед на техните природни свойства като потребителни стойности, следователно без оглед на отношението на стоките към отделните потребности. Напротив, една стока се явява като разменна стойност, когато тя като еквивалент замества какво да е определено количество от всяка друга стока, безразлично дали тя е потребителна стойност за притежателя на другата стока или не. Обаче за притежателя на другата стока тя става стока само докато е за него потребителна стойност, а за своя собствен притежател тя става разменна стойност само доколкото е стока за другия. Така че едно и също отношение трябва да бъде отношение между стоките като равни по същество и само по количество различни величини, да ги изравнява помежду им като материализация на всеобщото работно време и същевременно да бъде тяхно отношение като качествено различни неща, като отделни потребителни стойности, задоволяващи отделни потребности, накратко, да бъде отношение, което ги различава като действителни потребителни стойности. Но това приравняване и неприравняване се изключват взаимно. По такъв начин се получава не само един порочен кръг от проблеми, тъй като разрешението на единия предполага разрешението на другия, но и една съвкупност от противоречиви изисквания, тъй като изпълнението на едно условие е непосредствено свързано с изпълнението на неговата противоположност.

Процесът на размяната на стоките трябва да бъде както разгръщане, така и разрешение на тези противоречия, които не могат обаче да се представят в него в тази проста форма. Ние само наблюдавахме как самите стоки биват отнасяни едни към други като потребителни стойности, т.е. как стоките се проявяват като потребителни стойности е рамките на процеса на размяната. Разменната стойност, напротив, тъй както я разгледахме досега, съществуваше само в нашата абстракция или ако искате, в абстракцията на отделния стокопритежател, за когото стоката като потребителна стойност лежи в склада, а като разменна стойност - на съвестта. Обаче в рамките на процеса на размяната самите стоки трябва да съществуват една за друга не само като потребителни стойности, но и като разменни стойности и това тяхно съществуване трябва да се прояви като тяхно собствено отнасяне една към друга. Затруднението, което срещнахме отначало, беше това, че за да може да се представи като разменна стойност, като опредметено всеобщо работно време, стоката трябва да бъде предварително отчуждена като потребителна стойност, да се пласира, докато пък отчуждаването ? като потребителна стойност има за предпоставка нейното съществуване като разменна стойност. Но да приемем, че това затруднение е разрешено. Да приемем, че стоката се е отърсила от своята отделна потребителна стойност и чрез нейното отчуждаване е изпълнила вещественото условие да бъде обществено полезен труд, вместо отделен труд на отделния индивид за себе си. Тогава тя като разменна стойност трябва да стане в процеса на размяната всеобщ еквивалент, опредметено всеобщо работно време за другите стоки и по този начин да придобие вместо ограниченото действие на една отделна потребителна стойност непосредствената способност да се представя във всички потребителни стойности като в свои еквиваленти. Но всяка стока е тази стока, като по този начин, чрез отчуждаване на своята отделна потребителна стойност, трябва да се прояви като пряка материализация на всеобщото работно време. Обаче, от друга страна, в процеса на размяната си противостоят само отделни стоки, отделни видове труд на частни индивиди, опредметени в отделни потребителни стойности. Самото всеобщо работно време е абстракция, която като такава не съществува за стоките.

Ако разгледаме сбора от уравнения, в които разменната стойност на една стока намира своя реален израз, например:

1 аршин платно = 2 фунта кафе,

1 аршин платно = ½ фунт чай,

1 аршин платно = 8 фунта хляб и т.н.,

тези уравнения наистина означават само, че в 1 аршин платно, 2 фунта кафе, ½ фунт чай и т.н. е опредметено всеобщо, обществено работно време от еднаква величина. Но всъщност индивидуалните видове труд, които се представят в тези отделни потребителни стойности, стават всеобщ, а в тази форма и обществен труд само когато те действително се разменят помежду си пропорционално на времетраенето на съдържащия се в тях труд*14 . Общественото работно време съществува в тези стоки, тъй да се каже, само латентно и се разкрива едва в процеса на тяхната размяна. Отправна точка е не трудът на индивидите като обществен труд, а, напротив, отделния труд на частни индивиди, трудът, който едва чрез снемане на неговия първоначален характер в процеса на размяната се очертава като всеобщ обществен труд. Поради това всеобщия обществен труд не е готова предпоставка, а формиращ резултат. И от това произлиза новото затруднение, че, от една страна, стоките трябва да влязат в процеса на размяната като опредметено всеобщо работно време, а, от друга страна, самото опредметяване на работното време на индивидите като всеобщо работно време е само продукт на процеса на размяната.

Чрез отчуждаване на своята потребителна стойност, т.е. на своето първоначално съществуване, всяка стока трябва да придобие своето съответно съществуване като разменна стойност. Ето защо в процеса на размяната стоката трябва да удвои своето съществуване. От друга страна, самото нейното второ съществуване като разменна стойност може да бъде само някоя друга стока, защото в процеса на размяната си противостоят само стоки. Как да се представи непосредствено една отделна стока като опредметено всеобщо работно време, или, което е същото, как непосредствено да се придаде на индивидуалното работно време, което е опредметено в една отделна стока, характерът на всеобщност? Реалният израз на разменната стойност на една стока, т.е. на всяка стока като всеобщ еквивалент, се представя в една безкрайна сума от уравнения, като:

1 аршин платно = 2 фунта кафе,

1 аршин платно = ½ фунт чай,

1 аршин платно = 8 фунта хляб,

1 аршин платно = 6 аршина басма,

1 аршин платно = и т.н.

Това изразяване беше теоретично, доколкото само мислено стоката беше определено количество опредметено всеобщо работно време. Съществуването на една отделна стока като всеобщ еквивалент се превръща от чиста абстракция в обществен резултат на самия процес на размяната чрез простото обръщане на горния ред от уравнения. Например:

2 фунта кафе = 1 аршин платно,

½ фунт чай = 1 аршин платно,

8 фунта хляб = 1 аршин платно,

6 аршина басма = 1 аршин платно.

Щом кафето, чаят, хлябът, басмата, накратко всички стоки, изразяват съдържащото се в самите тях работно време в платно, разменната стойност на платното се разгръща обратно във всички други стоки като в нейни еквиваленти и опредметеното в самото него работно време става непосредствено всеобщото работно време, което се представя равномерно в различни количества на всички останали стоки. Платното става тук всеобщ еквивалент чрез всестранното действие на всички други стоки върху него. като разменна стойност всяка стока ставаше мярка на стойностите на всички други стоки. Тук обратното, тъй като всички стоки измерват разменната си стойност посредством една отделна стока, изключената стока става адекватно битие на разменната стойност, нейно битие като всеобщ еквивалент. Напротив, безкрайната редица, т.е. безкрайното множество уравнения, в които се представяше разменната стойност на всяка стока, се свежда до едно-единствено уравнение от само 2 члена. 2 фунта кафе = 1 аршин платно е сега изчерпателният израз на разменната стойност на кафето, защото в този израз платното се явява непосредствено като еквивалент на определено количество от всяка друга стока. Следователно сега в рамките на процеса на размяната стоките съществуват една за друга или се явяват една на друга като разменни стойности във формата на платно. Обстоятелството, че всички стоки като разменни стойности се отнасят една към друга се отнасят една към друга само като различни количества опредметено всеобщо работно време, се явява сега така, че те като разменни стойности представляват само различни количества от един и същ предмет, платното. Поради това всеобщото работно време се представя от своя страна като отделно нещо, стока наред със и извън всички други стоки. Но същевременно уравнението, в което стоката се представя като друга стока като разменна стойност, например 2 фунта кафе = 1 аршин платно, е приравняване, което трябва тепърва да се осъществи. Само чрез отчуждаването ? като потребителна стойност, което зависи от това, дали в процеса на размяната тя се е оказала годна като предмет на някоя потребност, стоката действително се превръща от формата си на кафе във формата си на платно, приема по този начин формата на всеобщия еквивалент и става наистина разменна стойност за всички други стоки. И обратно, поради това, че всички други стоки чрез отчуждаването им като потребителни стойности се превръщат в платно, последното става превърната форма на всички останали стоки и само като резултат от това превръщане на всички останали стоки в него то непосредствено става опредметяване на всеобщото работно време, т.е. продукт на всестранното отчуждаване, снемане на индивидуалните видове труд. Щом стоките удвояват по този начин своето съществуване, за да се явят една за друга като разменни стойности, и отделената като всеобщ еквивалент стока удвоява своята потребителна стойност. Освен отделната си потребителна стойност като отделна стока тя получава и една всеобща потребителна стойност. Самата тази нейна потребителна стойност е определеност по форма, т.е. произлиза от специфичната роля, която тя играе в процеса на размяната вследствие на всестранното действие на другите стоки върху нея. Потребителната стойност на всяка стока като предмет на отделна потребност има различна стойност в различните ръце, например има една стойност в ръцете на този, който я отчуждава, и друга стойност в ръцете на онзи, който я придобива. Определената като всеобщ еквивалент стока е сега предмет на една всеобща потребност, израстваща от самия процес на размяната, и има за всеки една и съща потребителна стойност: да бъде носител на разменната стойност - всеобщо разменно средство. Така в тази стока е разрешено онова противоречие, което стоката като такава включва в себе си - да бъде като отделна потребителна стойност едновременно и всеобщ еквивалент, а оттам и потребителна стойност за всеки, всеобщо потребителна стойност. Тъй че докато всички други стоки сега представят своята разменна стойност преди всичко като идеално, тепърва предстоящо да бъде реализирано уравнение с отделната стока, потребителната стойност на тази отделна стока, макар и реална, се явява в самия процес само като формално битие, което може да бъде реализирано едва чрез превръщане в истински потребителни стойности. Първоначално стоката се представяше като стока изобщо, като всеобщо работно време, опредметено в отделна потребителна стойност. В процеса на размяната всички стоки се отнасят към отделната стока като към стока изобщо, просто стока, битие на всеобщото работно време в една отделна потребителна стойност. Затова като отделни стоки те се отнасят противоположно към една отделна стока като към всеобщата стока*15 . Следователно обстоятелството, че стокопритежателите се отнасят взаимно към своите различни видове труд като към всеобщ обществен труд, се представя по такъв начин, че те се отнасят към своите стоки като към разменни стойности, а взаимното отнасяне на стоките една към друга като разменни стойности се представя в процеса на размяната като тяхно всестранно отнасяне към една отделна стока, като към адекватен израз на тяхната разменна стойност, което, обратно, се явява отново като специфично отнасяне на тази отделна стока към всички други стоки и поради това като определен, сякаш естествено възникнал обществен характер на дадено нещо. Отделната стока, която по този начин представлява адекватното битие на разменната стойност на всички стоки, или разменната стойност на стоките, като отделна, изключителна стока, е - пари. Това е кристализация на разменната стойност на стоките, която те образуват в самия процес на размяната. Ето защо, докато вътре в процеса на размяната стоките стават една за друга потребителни стойности, като смъкват от себе си всякаква определеност по форма и се отнасят едни към други в своя несъществуващ вън от индивидите предмет, а определените отношения, в които те встъпват в производствения процес на техния обществен живот, се представят като специфични свойства на едно нещо, това превръщане и тази не въобразена, а прозаично реална мистификация характеризират всички обществени форми на създаващия разменна стойност труд. В парите това се явява само по-фрапантно, отколкото в стоката.

Необходимите физически свойства на отделната стока, в която трябва да се кристализира паричното битие на всички стоки, доколкото непосредствено произтичат от природата на разменната стойност са: произволна делимост, еднообразност на всички части и липса на различия между всички екземпляри от тази стока. Като материализация на всеобщото работно време тя трябва да бъде еднородна материализация и да е способна да изразява само количествени разлики. Другото необходимо свойство е трайност на нейната потребителна стойност, тъй като тя трябва да се запази в процеса на размяната. Благородните метали притежават тези свойства в превъзходна степен. Тъй като парите не са продукт на разсъждаване или споразумение, а се образуват инстинктивно в процеса на размяната, функцията на парите е била изпълнявана поредно от твърде различни, повече или по-малко неподходящи стоки. Появилата се на известна степен от развитието на разменния процес необходимост да се разпределят полярно между стоките определенията на разменна стойност и потребителна стойност, така че една стока да фигурира например като средство за размяна, докато другата се отчуждава като потребителна стойност, довежда до това, че навсякъде отначало случайно една или няколко стоки с най-всеобщо потребителна стойност играят ролята на пари. Ако тези стоки не са предмет на някаква непосредствено съществуваща потребност, тяхното битие като веществено най-значителна съставна част на богатството им осигурява един по-общ характер, отколкото на другите потребителни стойности.

Непосредствената разменна търговия, първоначалната форма на процеса на размяната, представлява по-скоро започващото превръщане на потребителните стойности в стоки, отколкото превръщането на стоките в пари. Разменната стойност не получава свободен образ, а е още непосредствено свързана с потребителната стойност. Това се проявява двояко. Самото производство в цялата си конструкция е насочено към създаване на потребителни стойности, а не на разменни стойности и поради това потребителните стойности тук престават да бъдат потребителни стойности и стават средство за размяна, стоки, само доколкото надминават количеството, необходимо за консумацията. От друга страна, те, макар и полярно разположени, стават стоки само вътре в границите на непосредствената потребителна стойност, така че разменяните от стокопритежателите стоки трябва да бъдат и за двамата потребителни стойности, но всяка трябва да бъде потребителна стойност за своя непритежател. В действителност процесът на размяната на стоки не се появява първоначално в недрата на първобитните общини*16 , а там, а там, където свършват, на техните граници, в малкото допирни точки, които те имат с други общини. Тук започва разменната търговия и оттук тя прониква във вътрешността на общината, върху която действа разлагащо. Ето защо отделните потребителни стойности, които стават стоки в разменната търговия между отделните общини, като роби, добитък, метали, образуват най-често първите пари вътре в самата община. Ние видяхме, че разменната стойност на една стока се представя като разменна стойност в толкова по-голяма степен, колкото е по-дълга редицата на нейните еквиваленти, или колкото е по-голяма сферата на размяна на тази стока. Ето защо постепенното разширение на разменната търговия, умножаването на размените и разнообразяването на влизащите в разменната търговия стоки развиват стоката като разменна стойност, напират за образуване на пари и с това действат разлагащо върху непосредствената разменна търговия. Икономистите обикновено извеждат парите от външните затруднения, които среща разширената разменна търговия, обаче при това забравят, че тези затруднения произлизат от развитието на разменната стойност, а оттам и на обществения труд като всеобщ труд. Например: стоките като потребителни стойности не са произволно делими, каквито трябва да бъдат като разменни стойности. Или пък стоката на А може да бъде потребителна стойност за Б, докато стоката на Б не е потребителна стойност за А. Или пък стокопритежателите могат да се нуждаят в нееднакви стойностни пропорции от неделимите стоки, които трябва да разменят помежду си. С други думи, под предлог, че изследват простата разменна търговия, икономистите си изясняват известни страни на противоречието, което се крие в битието на стоката като непосредствено единство на потребителна стойност и разменна стойност. От друга страна, те последователно се придържат към разменната търговия като към адекватна форма на процеса на размяната на стоките, която била само свързана с известни технически неудобства, срещу които парите били хитро измислено средство. Ето защо, изхождайки от това съвсем плоско становище, един духовит английски икономист правилно твърдеше, че парите били просто материален инструмент, като кораб или парна машина, но не и израз на обществено производствено отношение и следователно не били икономическа категория. Поради това те неправилно се разглеждали в политическата икономия, която фактически няма нищо общо с технологията.*17

В стоковия свят се предпоставя едно развито разделение на труда или по-скоро то се представя непосредствено в разнообразието на потребителните стойности, които се противопоставят една на друга като отделни стоки и в които се съдържа също тъй разнообразни видове труд. Разделението на труда като съвкупност от всички отделни видове производителни дейности е цялостният образ на обществения труд, погледнат от неговата веществена страна, като труд, произвеждащ потребителни стойности. Обаче от гледището на стоките и в рамките на процеса на размяната то съществува като такова само в своя резултат, в обособяването на самите стоки.

Размяната на стоките е онзи процес, в който обществената обмяна на веществата, т.е. размяната на отделните продукти на частните индивиди, е едновременно и създаване на определени обществени производствени отношения, в които влизат индивидите при тази обмяна на вещества. Развиващите се отношения на стоките една към друга кристализират като различни определения на всеобщия еквивалент и по този начин процесът на размяната е едновременно и процес на образуване на парите. Целостта на този процес, който се представя като протичане на различни процеси, е обръщението.

A. Исторически данни към анализа на стоката

Свеждането на стоката до труд в двояка форма - потребителна стойност до реален труд, или целесъобразно производителна дейност, разменната стойност до работно време, или еднакъв обществен труд - е критическият краен резултат на повече от 150-годишните изследвания на класическата политическа икономия, която в Англия започва с Уилям Пет?, а във Франция с Боагилбер*18 и завършва в Англия с Рикардо, а във Франция със Сисмонди.

Пет? свежда потребителната стойност до труд, без да се заблуждава относно природната обусловеност на неговата творческа сила. Той схваща веднага действителния труд в неговия цялостен обществен образ като разделение на труда*19 . Този възглед върху източника на вещественото богатство не остава повече или по-малко безплоден, като например при неговия съвременник Хобс, а го довежда до политическата аритметика, първата форма, в която политическата икономия се отделя като самостоятелна наука. Обаче той взема разменната стойност тъй, както тя се явява в процеса на размяната на стоките, като пари, а самите пари - като съществуваща стока, като злато и сребро. Запленен от представите на монетарната система, той обявява отделния вид реален труд, чрез който се добива злато и сребро, за труд, създаващ разменна стойност. Всъщност той мисли, че буржоазният труд не трябва да произвежда непосредствена потребителна стойност, която чрез своето отчуждаване в процеса на размяната може да се представи като злато и сребро, т.е. като пари, т.е. като разменна стойност, т.е. като опредметен всеобщ труд. Впрочем неговият пример съкрушително показва, че разбирането на труда като източник на вещественото богатство никак не изключва неразбирането на определена обществена форма, в която трудът е източник на разменната стойност.

Боагилбер от своя страна свежда, макар и несъзнателно, но фактически, разменната стойност на стоката до работно време, определяйки „истинската стойност“ (la juste valeur) чрез правилната пропорция, в която работното време на индивидите се разпределя между отделните клонове на производството, и представяйки свободната конкуренция като онзи обществен процес, който установява тази правилна пропорция. Но едновременно с това и в противоположност на Пет? той се бори фанатично против парите, които с намесата си смущавали естественото равновесие или хармонията на стоковата размяна и като фантастичен Молох искали да им се принася в жертва всичкото естествено богатство. Макар тази полемика против парите да е свързана, от една страна, с определени исторически обстоятелства, тъй като Боагилбер се бори против сляпо-опустошителната алчност за злато на двора на Людовик XIV, на неговите откупчици на парични приходи и неговите благородници*20 , докато Пет? величае в алчността за злато онзи делови порив, който поощрява един народ за индустриално развитие и към завладяване на световния пазар, тук едновременно се проявява дълбоката принципна противоположност, която се повтаря като постоянен контраст между истинската английска и истинската френска*21 политическа икономия. Боагилбер вижда всъщност само вещественото съдържание на богатството, потребителната стойност, потреблението*22 и разглежда буржоазната форма на труда, производството на потребителни стойности като стоки, и процеса на стоковата размяна като природосъобразна обществена форма, в която индивидуалният труд постига тази цел. За това там, където среща специфичния характер на буржоазното богатство, както в парите, той мисли, че се намесват чужди узурпиращи елементи, и се нахвърля срещу буржоазния труд в едната му форма, докато в същото време утопично го идеализира в другата*23 . Боагилбер ни дава доказателство, че работното време може да бъде разглеждано като мярка за величината на стойността на стоките, макар да се смества с опредметеният в разменната стойност на стоките и измерваният с времето труд с непосредствената естествена дейност на индивидите.

Първият съзнателен, почти тривиално ясен анализ на разменната стойност, който я свежда до работното време, намираме у един човек от Новия свят, където буржоазните производствени отношения, импортирани едновременно с техните носители, са избуяли бързо върху една почва, която компенсирала липсата на исторически традиции с изобилие от хумус. Този човек е Бенджамин Франклин, който в своя първи младежки труд, написан през 1719 г. и отпечатан през 1721 г., е формулирам основния закон на съвременната политическа икономия.*24 Той заявява, че е необходимо да се търси друга мярка на стойността вместо благородните метали. Това според него е трудът.

„Чрез труда може да се измери стойността както на среброто, така и на всички други предмети. Приеми например, че един човек е зает с произвеждане на жито, докато друг копае и рафинира сребро. В края на годината или след някой друг определен период от време целият продукт жито и целият продукт сребро представляват естествена цена един за друг и ако житото е 20 бушела, а среброто 20 унции, тогава една унция сребро има стойността на труда, употребен за произвеждане на един бушел жито. Но ако вследствие откриването на по-близки, по-леснодостъпни и по-богати мини един човек може да произведе 40 унции сребро толкова леко, колкото по-рано е произвеждал 20, а за произвеждането на 20 бушела жито все още е необходим същия труд, както по-рано, тогава 2 унции сребро няма да имат по-голяма стойност, отколкото същият труд, употребен за произвеждане на 1 бушел жито, а 1 бушел жито, който по-рано е струвал 1 унция сребро, сега ще струва caeteris paribus [при равни други условия] 2 унции сребро. Така богатството на една страна трябва да бъде оценявано по количеството труд, което нейните жители са способни да закупят“*25.

Работното време се представя у Франклин веднага икономически едностранчиво като мярка на стойностите. Превръщането на действителните продукти в разменни стойности се разбира от само себе си и за това въпросът е само да се намери мярка за величината на тяхната стойност.

„Тъй като“, казва той, „търговията изобщо е само размяна на труд срещу труд, стойността на всички неща се оценява най-правилно с труда.“*26

Ако тук вместо думата труд се постави действителен труд, веднага се открива смесването на една форма труд с друга форма труд. Тъй като търговията се състои например в размяната на обущарски труд, миньорски труд, предачески труд, художнически труд и т.н., стойността на обущата най-правилно ли се оценява с труда на художника? Напротив. Франклин мисли, че стойността на обущата, млечните продукти, преждата, картините и т.н. се определя от абстрактния труд, който не притежава никакво особено качество и за това е измерим само в количество.*27 Но тъй като той не разглежда труда, съдържащ се в разменната стойност, като абстрактно всеобщ, като обществен труд, който произлиза от всестранното отчуждаване на индивидуалните видове труд, той неизбежно не може да разбере парите като непосредствена форма на съществуване на този отчужден труд. По тази причина парите и създаващия разменна стойност труд не се намират за него в никаква вътрешна взаимна връзка; а парите са по-скоро инструмент, внесен в размяната отвън, за техническо удобство.*28 Франклиновият анализ на разменната стойност е останал без непосредствено влияние върху общото развитие на науката, защото той е разглеждал само отделни въпроси от политическата икономия във връзка с определени практически поводи.

Противоположността между действително полезния труд и труда, създаващ разменна стойност, е вълнувала Европа през XVIII век във формата на следния проблем: какъв особен вид действителен труд е източникът на буржоазното богатство? Така се приемало, че не всеки труд, който се осъществява с потребителни стойности или доставя продукти, с това вече непосредствено създава богатство. Но за физиократите, както и за техните противници, парливият спорен въпрос не бил кой труд създава стойността, а кой труд създава принадената стойност. Следователно те разглеждат проблема в сложна форма, преди да са го разрешили в неговата елементарна форма, тъй като историческото развитие на всички науки едва след маса лутаници насам-натам довежда до техните действителни изходни точки. За разлика от другите строители науката не само чертае въздушни кули, но и завършва отделни обитаеми етажи от сградата, преди да е положила основния ? камък. Без тук да се спираме по-дълго при физиократите и като изоставяме цяла редица италиански икономисти, които в повече или по-малко сполучливи догадки докосват правилния анализ на стоката*29 , нека се обърнем веднага към първия британец, който е работил върху общата система на буржоазната политическа икономия - сър Джеймс Стюарт*30 . Както при него абстрактните категории на политическата икономия са още в процеса на отделянето от тяхното веществено съдържание и затова се явяват разлати и колебливи, така е и с категорията разменна стойност. На едно място той определя реалната стойност с работното време (what a Workman сап perform in a day*31 ), но редом с него конфузно фигурират работната заплата и суровият материал.*32 На друго място борбата му с вещественото съдържание се проявява още по-очебийно. Той нарича съдържащият се в стоката природен материал, например среброто в сребърния филигран, нейна вътрешна стойност (intrinsic worth), а съдържащото се в нея работно време - нейна потребителна стойност (useful value).

„Първата“, казва той „е нещо само по себе си реално... Потребителната стойност, напротив, трябва да се оценява според труда, който е струвало, за да бъде произведена. Трудът, употребен за видоизменението на материята, представлява част от времето на човека и т.н.“*33

Това, което отличава Стюарт от икономистите преди и след него, е рязкото различаване между специфично обществения труд, който се изразява в разменната стойност, и реалния труд, който създава потребителни стойности.

„Онзи труд“, казва той, „който чрез своето отчуждаване (alienation) създава всеобщ еквивалент (universal equivalent), аз наричам индустрия.“

Той отличава труда като индустрия на само от реалния труд, но и от всички други обществени форми на труда. За него този труд е буржоазната форма на труда в противоположност на античната и средновековната му форма. Особено го интересува противоположността между буржоазния и феодалния труд, последния от които той е наблюдавал във фазата на неговия упадък както в самата Шотландия, така и при своите обширни пътешествия из континента. Стюарт естествено е знаел много добре, че и в предбуржоазната епоха продуктът приема формата на стока, а стоката - формата на пари, но той доказва подробно, че стоката като елементарна основна форма на богатството и отчуждаването като господстваща форма на присвояването принадлежат само на буржоазния период на производството, следователно и характерът на създаващия разменна стойност труд е специфично буржоазен.*34

След като отделните форми реалния труд, като земеделие, манифактура, корабоплаване, търговия и т.н., бяха обявявани поред за истински източници на богатството, Адам Смит провъзгласи труда изобщо, и то в неговия цялостен обществен образ, като разделение на труда, за единствения източник на материалното богатство, или на потребителните стойности. Докато той тук въобще не забелязва природния елемент, последният го преследва в сферата на чисто общественото богатство - на разменната стойност. Наистина, Адам определя стойността на стоката със съдържащото се в нея работно време, но след това пренася действителността на това определение на стойността в доадамовите времена. С други думи, онова, което му се вижда правилно от гледна точка на простата стока, става за него неясно, щом на нейното място се появят по-висшите и по-сложни форми: капитал, наемен труд, поземлена рента и т.н. Той изразява това така, че стойността на стоките се измервала със съдържащото се в тях работно време в paradise lost*35 на бюргерството, когато хората все още не си противостояли като капиталисти, наемни работници, поземлени собственици, арендатори, лихвари и пр., а само като прости производители и обменители на стоки. Той постоянно смесва определянето на стойността на стоките със съдържащото се в тях работно време с определянето на техните стойности от стойността на труда, лута се навсякъде в разработване на подробностите и погрешно смята обективното изравняване, което обществения процес насилствено провежда между неравните видове труд, за субективно приравняване на индивидуалните видове труд.*36 Той се опитва да осъществи прехода от действителния труд към създаващия разменна стойност труд, т.е. към буржоазния труд в неговата основа форма, чрез разделението на труда. Впрочем колкото е вярно, че частната размяна има за предпоставка разделението на труда, толкова е невярно, че разделението на труда има за предпоставка частната размяна. Например между перуанците трудът е бил извънредно много разделен, макар да не е ставала частна размяна, размяната на продуктите като стоки.

Противоположно на Адам Смит, Дейвид Рикардо е разработил определянето на стойността на стоката само от работното време и показва, че този закон господства и над онези буржоазни производствени отношения, които на пръв поглед най-много му противоречат. Изследванията на Рикардо се ограничават изключително с величината на стойността и по отношение на нея той поне се догажда, че осъществяването на закона зависи от определени исторически предпоставки. Той казва например, че определянето на величината на стойността от работното време важало само за онези стоки,

„които произволно могат да бъдат умножени чрез индустрията и над чието производство господства неограничена конкуренция“*37.

Това наистина означава само, че законът за стойността, за да се развие напълно, предпоставя обществото на едрото индустриално производство и на свободната конкуренция, т.е. съвременното буржоазно общество. Впрочем Рикардо разглежда буржоазната форма на труда като вечна природна форма на обществения труд. Той приема, че първобитният рибар и първобитният ловец разменят помежду си рибата и лова веднага като стокопритежатели пропорционално на работното време, опредметено в тези разменни стойности. При това той изпада в анахронизма, че първобитният рибар и първобитният ловец при изчислението на своите оръдия на труда се ползват от анюитетните таблици, които са били в сила на Лондонската борса през 1817 г. „Паралелограмите на господин Оуен“[18] изглежда да са били единствената обществена форма, която той е познавал извън буржоазната. Макар и ограничен от този буржоазен хоризонт, Рикардо анализира буржоазната икономия - която в дълбочината си изглежда съвсем иначе, отколкото на повърхността - с такава теоретична точност, че лорд Бруъм е могъл да каже за него:

„Изглежда, че мистър Рикардо е паднал от друга планета.“

В пряка полемика с Рикардо Сисмонди е подчертал специфичния обществен характер на труда, създаващ разменна стойност*38 , и е окачествил като „характерна черта на нашия икономически прогрес“ свеждането на величината на стойността до необходимото работно време, до

„отношението между потребностите на цялото общество и количеството труд, достатъчно да задоволи тези потребности“*39.

Сисмонди се е освободил вече от представата на Боагилбер, че създаващият разменна стойност труд се фалшифицира чрез парите, но затова пък напада едрия индустриален капитал така, както Боагилбер е нападал парите. Ако в лицето на Рикардо политическата икономия безпощадно прави последните си изводи и по този начин завършва, Сисмонди допълва този завършек, като изразява нейното съмнение в самата себе си. Тъй като Рикардо като завършител на класическата политическа икономия е формулирал и развил най-чисто определянето на разменната стойност от работното време, върху него естествено се концентрира полемиката, подета от страна на икономистите. Ако от тази полемика се премахне нелепата*40 в по-голямата ? част форма, тя може да се обобщи в следните точки:

Първо: Самият труд има разменна стойност, а различните видове труд имат различни разменни стойности. Ако вземем разменна стойност за мярка на разменната стойност, ще се получи порочен кръг, защото измерващата разменна стойност сама се нуждае от мярка. Това възражение се свежда до проблема: когато работното време е дадено като иманентна мярка на разменната стойност, да се изложи работната заплата на тази основа. Учението за наемния труд ни дава отговора.

Второ: Ако разменната стойност на един продукт е равна на съдържащото се в него работно време, разменната стойност на един работен ден е равна на неговия продукт. Или работната заплата трябва да бъде равна на продукта на труда.*41 В действителност е тъкмо обратното. Ergo това възражение се свежда до проблема: по какъв начин производството довежда върху базата на определената само от работното време разменна стойност до резултата, че разменната стойност на труда е по-малка от разменната стойност на неговия продукт? Този проблем разрешаваме при разглеждането на капитала.

Трето: Пазарната цена на стоките се движи под или над тяхната разменна стойност заедно с изменящото се отношение между търсенето и предлагането. Поради това разменната стойност на стоките е определена от отношението между търсенето и предлагането, а не от съдържащото се в нея работно време. В действителност в това странно заключение се поставя само въпросът, по какъв начин върху основата на разменната стойност се развива една различна от нея пазарна цена или, по-правилно, по какъв начин законът за разменната стойност се осъществява само в своята собствена противоположност. Проблемът се разрешава в учението за конкуренцията.

Четвърто: Последното, и както изглежда, най-смайващо противоречие, ако не се поднася, както обикновено, във формата на куриозни примери: ако разменната стойност не е нищо друго, освен съдържащото се в стоката работно време, как могат стоки, които не съдържат труд, да притежават разменна стойност, или, с други думи, откъде идва разменната стойност на самите природни сили? Този проблем се разрешава в учението за поземлената рента.


БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ

*1 Aristoteles, „Der Republika“ L.l, C. 9 (edit. I.Bekkeri, Oxonii 1837). [Аристотел. „Политика“, кн. 1, m. 9, c. 13] (изд. на И. Бекер, Оксфорд, 1837).] „Защото употребата на всяко благо е двояка... Едната е присъща на предмета като такъв, а другата - не; например един сандал може да служи и за обуване, и за размяна. И двете са потребителни стойности на сандала, тъй като и онзи, който разменя сандала срещу нещо, което му липса, например срещу храна, също използва сандала. Но не по естествения начин на неговата употреба. Защото той не съществува заради размяна. Същото важи и за другите блага.“

*2 Това е причината, поради която немските компилатори разглеждат con amore [с любов] потребителната стойност, обозначена с името „благо“. Вж. например L. Stein. „System der Staatswissenschaft“, Bd I, den Abschnitt von den „Gutern“. [Л. Щайн. „Система на тактическите науки“, т. 1, отдел за „благата“.] Сведения за благата“ трябва да се търсят в „Ръководства по стокознание“.

*3 Английските икономисти го наричат „unskilled labour“ [„необучен труд“].

*4 Смешен е разпространеният напоследък предразсъдък, че формата на първобитната обща собственост била специфично славянска или дори изключително руска форма. Тя е първобитната форма, която можем да проследим при римляните, германците и келтите, от която обаче при индийците още се среща, макар отчасти вече разрушаваща се, цяла колекция от разнообразни образци. По-точното изследване на азиатските и по-специално на индийските форми на обща собственост би показало как от различните форми на първобитната обща собственост произлизат различните форми на нейното разпадане. Така например различните оригинални типове на римска и германска частна собственост могат да се изведат от различните форми на индийската обща собственост.

*5 „Богатството е отношение между две лица.“ (Galiani. „Della Moneta“, р. 221. В том III на изданието на Кустоди „Scrittori classici italiani di economia politica. Parte Moderna“. Milano, 1803). [Галиани. „За парите“, c. 221 в том III на изданието на Кустоди „Италиански класици на политическата икономия. Съвременни икономисти“. Милано, 1803 г.])

*6 В първото издание златото; поправено в личния екземпляр.

*7 „В своето естествено състояние веществото е винаги лишено от стойност. Mac Culloch. „Discours sur l'origne de l'economie politique etc.“, traduit par Prevost. Geneve, 1825, p. 57. [Мак Кълък. „Разсъждение върху произхода на политическата икономия и т.н.“, прев. от Прево, Женева, 1825, с. 57.] Вижда се колко високо стои дори един Мак Кълък над фетишизма на немските „мислители“, които обявяват „веществото“ и още половин дузина нелепости за елементи на стойността. Сравни например Л. Щайн. Цит. съч. Том I, с. 170.

*8 Berkeley, „The Querist“, London, 1750. [Баркли. „Питащият“, Лондон, 1750 г.]: „Whether the four elements, and man's labour therein, be not the true source of wealth?“

*9 Th. Cooper. „Lectures on the Elements of Political Economy“. London. 1831 (Columbia, 1826), p. 99. [T. Купър. „Лекции върху основите на политическата икономия“, Лондон, 1831 (Колумбия, 1826), с. 99.]

*10 Фр. Лист, който никога не е могъл да разбере, защото разбирането е било изобщо чуждо на неговия практически заинтересован разсъдък, разликата между труда, доколкото той съдейства за създаването на полезни неща, на потребителната стойност, и труда, доколкото той произвежда определена обществена форма на богатството, разменната стойност, е виждал поради това в английските съвременни икономисти само плагиатори на Мойсей от Египет.

*11 Разбираемо е каква услуга трябва да оказва категорията „услуга“ (service) на икономисти от рода на Ж. Б. Сей и Ф. Бастиа, резониращата мъдрост на които, както правилно е забелязал още Малтус, навсякъде се абстрахира от специфичната определеност на формата на икономическите отношения.

*12„Още една особеност на мярката е и това, да бъде в такова отношение към измерваното нещо, че измереното става един вид мярка на измерващото.“ Montanan. „Della Moneta“, р. 41, в изданието на Кустоди, vol. III. Parte Antica. [Монтенари. „За парите“, с. 41 в изданието на Кустоди, том III. Икономисти на древните времена.]

*13 Именно в тази определеност Аристотел схваща разменната стойност (вж. цитираният пасаж в началото на тази глава).

*14 В първото издание пропорционално на тяхното времетраене; поправено в личния екземпляр.

*15 Същият израз се среща у Дженовези. [Бележка в личния екземпляр.]

*16 Аристотел отбелязва същото за частното семейство като първоначална общност. Но първобитната форма на семейството е самото родово семейство, от историческото разлагане на което се развива частното семейство. „Защото в първобитната общност (а това е семейството) очевидно не е имало никаква необходимост от нея (размяната).“ (Аристотел. „Политика“, кн. 1, гл. 9, изд. на Бекер, Оксфорд, 1837, с. 14)

*17 „Парите са в действителност само инструмент за извършване на покупки и продажби“ (но кажете моля, какво разбирате под покупки и продажби?) „и тяхното изучаване толкова малко е част от науката политическа икономия, колкото и изучаването на кораби, парни машини или някакъв друг инструмент, който се употребява за облекчаване на производството и разпределяне на богатството“. (Th. Hodskin. „Popular Political Economy etc.“, London, 1827, p. 178-179.)

*18Едно сравнително изучаване на съчиненията и характерите на Пет? и Боагилбер, независимо от светлината, която то би хвърлило върху социалните противоположности в Англия и Франция в края на XVII и началото на XVIII век би било генетичното описание на националния контраст между английската и френската политическа икономия. Същият контраст се повтаря накрая у Рикардо и Сисмонди.

*19 Пет? е развил разпределението на труда и като производителна сила, и то в по-широк план, отколкото Адам Смит. Вж. „An essay concerning the multiplication of manking etc.“, 3 edition, 1686, p. 35 - 36. [„Очерк върху увеличаването на числеността на човешкия род и т.н.“, 3 изд., 1686, с. 35-36.] Тук той посочва предимствата на разделението на труда за производството не само по фабрикацията на един джобен часовник, както по-късно Адам Смит направи същото по фабрикацията на една игла, но и с разглеждането на един град или на цяла страна от гледна точка на големите фабрични предприятия. „Spectator“[17] от 26 ноември 1711 г., се позовава на тази „илюстрация на удивителния сър Уилям Пет?“. Тъй че Мак Кълък греши, като предполага, че „Spectator“ смесва Уилям Пет? с някакъв 40 години по-млад автор. (Вж. Mac Cullokh. „The Literature of Political Economy, a classfied catalogue“, London, 1845, p. 102. [Мак Кълък. Литература по политическа икономия, систематичен каталог“, Лондон, 1845 г, с. 102]) Пет? се чувства като основател на нова наука. Той казва, че методът му бил не обичайният. Вместо да сплита заедно няколко спекулативни аргумента и редица думи в сравнителна и превъзходна степен, той се бил заел да говори с terms of number, weight or measure [числа, тегла и мерки], да си служи само с аргументи, извлечени от сетивния опит, и да разглежда само такива причини, as have visible foundations in nature [които имат видими опори в природата]. Той предоставял на други да изследват причините, които зависят от mutable minds, options, appetites and passions of particular men [променливите умове, мнения, желания и страсти на отделните хора] („Political Arithmetic etc.“, London, 1699, Preface. [„Политическа аритметика и т.н.“, Лондон, 1699, Предговор].) Неговата гениална смелост се проявява например в предложението му да се транспортират всички жители и движимото имущество на Ирландия и планинска Шотландия в останалата част на Великобритания. С това щяло да се спести работно време, да се увеличи производителността на труда и „кралят и неговите поданици щели да станат по-богати и по-силни“ (пак там, гл. 4). Или в онази глава на неговата политическа аритметика, в която той в един момент, когато Холандия още играела преобладаваща роля като търговска нация, а Франция изглеждала да става господстваща търговска сила, доказва, че Англия е призвана да завладее световния пазар: „че поданиците на английския крал имат достатъчно и подходящи средства да завладеят търговията на целия търговски свят“ (пак там, гл. 10) и „че препятствията за английското величие са временни и могат да бъдат отстранени (с. 247 и сл.). Оригинален хумор протича през всичките му произведения. Така например той посочва, че завладяването на световния пазар от Холандия, която тогава е била такава образцова страна за английските икономисти, както днес Англия е за континенталните икономисти, е станало по съвсем естествен начин, „без онова небесно остроумие и разум, каквито някои приписват на холандците“ (пак там, с. 175, 176). Той защитава свободата на съвестта като условие за търговията, „защото бедните били усърдни и смятали труда и производството за дълг към бога, докато им се позволявало да мислят, че те, които имат по-малко богатство, имали повече схватливост и разум за божествените неща - нещо, което те смятат за специална собственост на бедните“. Ето защо търговията „не била свързана с някакъв вид религия, а по-скоро с друговерската част на цялото“ (пак там, с. 183-186). Той препоръчва специални данъци в полза на мошениците, защото било по-добре за обществото само да се облага с данъци в полза на мошениците, отколкото да се остави те да го облагат (пак там, с. 199). Напротив, той е против онези данъци, които прехвърлят богатството от ръцете на индустриалците в ръцете на хора, които „само ядат, пият, пеят, играят, танцуват и се занимават с метафизика“. Съчиненията на Пет? са почти букинистични рядкости и се намират пръснати само в стари, лоши издания, което е толкова по-чудно, тъй като Уилям Пет? е не само бащата на английската политическа икономия, но едновременно и прародител на Хенри Пет? - с друго име Маркиз Лансдаун, - нестор на английските виги. Впрочем фамилията Лансдаун едва ли би могла да издаде пълно събрание на съчиненията на Пет?, без да прибави неговата биография, а в този случай важи това, което важи за повечето origines [родословия] на големите фамилии на вигите: the less said of them the better [колкото по-малко се говори за тях, толкова по-добре]. Смелият в мисълта си, но иначе напълно фриволен армейски хирург, който бил еднакво склонен да плячкосва в Ирландия под егидата на Кромуел, както и да измоли чрез пълзене от Чарлз II необходимата баронска титла за ограбеното, е такъв портрет на прадядо, че надали е подходящ за публично излагане. Освен това в повечето си съчинения, издадени от самия него приживе, Пет? се старае да докаже, че английската епоха на разцвет е по времето на Чарлз II - еретично гледище за наследствените експлоататори на „glorious revolution“.

*20 В противоположност на „финансовата магия“ на тогавашното време Боагилбер казва: „Финансовата наука е само задълбочено познаване на интересите на земеделието и търговията.“ („Le detail de la France“. 1697. Ausgabe von Eugene Daire „Economistes financiers du XVIII siecle“. Paris, 1843, vol I, p. 241). [„Търговията на дребно на Франция“. 1697. Издание на Йожен Дер. „Икономисти финансисти на XVIII век“. Париж, 1843 г., том I, с. 241.]

*21 Но не и романската политическа икономия, защото италианците и от двете школи - неаполитанската и миланската - повтарят противоположността между английската и френската политическа икономия, докато испанците от по-ранната епоха са или само меркантилисти и модифицирани меркантилисти като Устариц, или като Ховелянос (вж. неговата „Obras“. Barcelona, 1839 - 1840 [„Произведения“, Барцелона, 1839 - 1840]) се придържат заедно с Адам Смит към „златната среда“.

*22 „Истинското богатство... е пълното ползване не само на жизнените потребности, но и на всеки разкош и на всичко, което може да достави радост на сетивата.“ Boisguillebert. „Dissertation sur la nature de la richesse etc.“1 c., p. 403.] Но докато Пет? е бил лекомислен и безхарактерен, склонен към грабежи авантюрист, Боагилбер, макар и един от интендантите на Людовик XIV, се е застъпвал с толкова ум, колкото и смелост за потиснатите класи.

*23 Френският социализъм в Прудоновата форма страда от същия национален наследствен недъг.

*24 Franklin, В. „The Works of etc.“, edit by J. Sparks, vol II, Boston, 1836; „A modest Inquiry into the Nature and Necessity of a Paper Currency“. [Франклин, Б. Съчинения, изд. от Дж. Спаркс, т. II, Бостън, 1836 г.; „Скромно изследване върху природата и необходимостта от книжни пари“.]

*25 Пак там, с. 265. „Thus the riches of a country are to be valued by the quantity of labour its inhabitants are able to purchase.“

*26 „Trade in general being nothing else but the exchange of labour for labour, the value of all things Is, as I have said before, most justly measured by labour“ (пак там, 267).

*27 L. c.: „Remarks and Facts relative to the Amerikan Paper Money“, 1764. [Цит. съч.: „Бележки и факти относно американските книжни пари“, 1764.]

*28 Вж. „Papers on Amerikan Politics“; [Статии върху американската политика.] „Бележки и факти относно американските книжни пари“, 1764 (цит. съч.).

*29 Вж. например Galiani „Della Moneta“ vol III, в „Scrittori classici Italiani di economia politica“ (Изд. на Custodi) Parte moderna. Milano, 1803. [Галиани. „За парите“ в изд. на Кустоди „Италиански класици на политическата икономия. Съвременни икономисти.“, т. Ill, Милано, 1803 г.]: „Усилието“ (fatica) казва той „е единственото, което придава стойност на нещата“, с. 74. Означаването на труда като fatica е характерно за южняка.

*30 Съчинението на Стюарт „Аn Inquiry into the principies of political economy, being an essay on the Science of domestic policy in free nations“ [„Изследване върху принципите на политическата икономия, или Очерк върху науката за вътрешната политика в свободните страни“] е издадено най-напред в 1767 г. в Лондон в два тома в кварта, десет години преди съчинението на Адам Смит „Wealth of Nations“. Цитирам по изданието от 1770 г., Дъблин.

*31 Това, което работникът може да произведе за един ден. Ред.

*32 Стюарт, пак там, т. I, с. 181-183.

*33 Стюарт, пак там, т. I, с. 361-362: „represents a portion of a man's time“.

*34 Ето защо той обявява патриархалното земеделие, насочено непосредствено към създаване на потребителни стойности на земевладелеца, за „злоупотреба“, наистина не в Спарта, Рим, или дори в Атина, а в индустриалните страни през XVIII век. Това „abusive agriculture“ [злоупотребяващо земеделие] не било „trade“ [професия], а „само средство за съществуване“. Както буржоазното земеделие очиствало селото от излишни гърла, така и буржоазната манифактура очиствала фабриката от излишни работни ръце.

*35 - изгубения рай. Ред.

*36 Така например Адам Смит казва: „Еднакви количества труд трябва да имат във всички времена и на всички места еднаква стойност за онзи, който работи. При нормалното състояние на здравето, силата и дейността и при средна степен на умение, каквато може да притежава, той трябва винаги да отдава същата част от своето спокойствие, свобода и щастие. Следователно каквото и да бъде количеството стоки, което той получава като възнаграждение за своя труд, цената, която той плаща, е винаги една и съща. Наистина, за тази цена той може да купи ту по-малко, ту по-голямо количество от тези стоки, но само защото се изменя стойността на стоките, а не стойността на труда, с която ги купува. Следователно самия труд не изменя никога собствената си стойност. Тъй че той е реалната цена на стоките и т.н.“

*37 Ricardo, David. „On the principles of political economy and taxation“, 3 edition, London, 1821, p. 3. [Рикардо, Дейвид. „Принципи на политическата икономия и облагането“, 3 изд., Лондон, 1821, с. 3.]

*38 Sismondi „Etudes sur I'economie politique“, t. Il, p. 162, Bruxelles, 1838 [Сисмонди. Изследвания по политическа икономия“, т. 2, Брюксел, 1838, с. 162]: „Търговията свежда цялата работа до противоположността между потребителната стойност и разменната стойност“, с. 162.

*39 Сисмонди, пак там, с. 163-166 и сл.

*40 Сигурно най-нелепа в забележките на Ж. Б. Сей към френския превод на Рикардо, направен от Констансио, а най-педантично самомнителна в неотдавна излязлата „Theory of Exchange“[19], London, 1858 [„Теория на валутния курс“, Лондон, 1858 г.] от господин Мак-Льод.

*41 Това възражение, направено срещу Рикардо от буржоазни икономисти, беше подето по-късно от страна на социалисти. Предпоставяйки теоретическата правилност на формулата, те обвиняват практиката в противоречие с теорията и подканват буржоазното общество да осъществи на практика мнимия извод от нейния теоретичен принцип. По такъв начин поне английски социалисти обърнаха Рикардовата формула на разменната стойност против политическата икономия. На господин Прудон бе предоставено да възвести не само основния принцип на старото общество като принцип на новото, но заедно с това да се провъзгласи за откривател на формулата, в която Рикардо е обобщил целия резултат на класическата английска политическа икономия. Доказано е, че дори утопичното тълкуване на формулата на Рикардо беше вече безследно изчезнало в Англия, когато господин Прудон я „откри“ отвъд канала. (Срв. моето съчинение „Misere de la philosophie etc.“, Paris, 1847 [„Нищета на философията и т.н.“, Париж, 1847 г.], параграфа за la valuer constitee [конституирана стойност].)


БЕЛЕЖКИ

[16] Маркс цитира излязлата анонимно книга на У. Пет?: „The Treatise of Taxes and Contrabutions“, London, 1667 („Трактат за данъците и таксите“. Лондон, 1667).

[17] „The Spectator“ („Зрител“) - английско всекидневно литературно списание, излизало в Лондон през 1711-1714 г.

[18] За паралелограмите на Оуен Рикардо споменава в своя труд „On Protection to Agriculture“. Fourt ed., London, 1822, p. 21 („За покровителството на земеделието“. 4-то издание, Лондон, 1822, стр. 21). Развивайки своя утопичен проект за социални преобразования, Оуен доказвал, че икономически, както и от гледище на домашния бит най-целесъобразно е селището да се строи във формата на паралелограм или квадрат. Оттук се появил изразът „паралелограмите на Оуен“.

[19] Споменатото от К. Маркс произведение „Theory of Exchanges“ е 4-та глава от съчинението на X. Д . Маклеод „The Elements of Political Economy“, London, 1858 („Основи на политическата икономия“, Лондон, 1858).