Съдържание на „Капиталът IV. Теории за принадената стойност.“

КАРЛ МАРКС

Капиталът. Том IV.

Теории за принадената стойност

1861-1863

ПРЕДГОВОР

от Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС

„Теории за принадената стойност“ са написани от Маркс в периода от януари 1862 до юли 1863 година. Това произведение е съставна част от обширния ръкопис от 1861—1863 г., озаглавен от Маркс „Към критиката на политическата икономия“ и написан като непосредствено продължение на първа част от „Към критиката на политическата икономия“, излязла през 1859 г. Ръкописът от 1861—1863 г. се състои от 23 тетрадки (с пълна номерация на страниците от 1 до 1472) с общ обем около 200 печатни коли и е първата донякъде систематично разработена — макар и още само чернова и незавършена — наброска на четирите тома на „Капиталът.“ „Теории за принадената стойност“ образуват най-голямата по обем (около 110 печатни коли) и най-разработена част на този ръкопис и са първата и единствена наброска на четвъртия, заключителен том на „Капиталът.“ Маркс е нарекъл този том за разлика от трите теоретически томове историческа, историко-критическа или историко-литературна част на своя труд.1

Маркс започнал да пише „Теории за принадената стойност“ в рамките на първоначалния план на своята „Критика на политическата икономия“, който той набелязвал през 1858—1862 г. Въз основа на това, което Маркс съобщава за структурата на своя труд в предговора към първата част на „Към критиката на политическата икономия“, в своите писма от 1858—1862 г., и в самия ръкопис от 1861—1863 г., този план може да се представи в следната схема:

I. Капитал:

Увод: Стока и пари
а) Капитал изобщо:

Процес на производството на капитала:

Превръщане на парите в капитал
Абсолютна принадена стойност
Относителна принадена стойност
Съчетание на двете
Теории за принадената стойност

Процес на обръщението на капитала
Единство на единия и другия, или Капитал и печалба

б) Конкуренция на капиталите
в) Кредит
г) Акционерен капитал

II. Поземлена собственост

III. Наемен труд

IV. Държава

V. Външна търговия

VI. Световен пазар

От тази схема се вижда, че „Теории за принадената стойност“ са били замислени от Маркс първоначално като исторически екскурс към раздела на неговото теоретическо изследване за „капитала изобщо“, който е бил посветен на проблемата за процеса на производството на капитала. Този исторически екскурс е трябвало да завърши раздела за процеса на производството на капитала, както в първата част на „Към критиката на политическата икономия“ главата за стоката завършваше с историческия екскурс „Към историята на анализа на стоката“, а главата за парите — с историческия екскурс „Теории за средствата на обръщението и парите“.

Такъв е бил първоначалният замисъл на Маркс. Обаче в процеса на неговото осъществяване историческият екскурс за домарксовите теории за принадената стойност далеч надхвърлил рамките на този замисъл. Тъй като всички икономисти преди Маркс правели грешката, че разглеждали принадената стойност не в нейния чист вид, а само в специфичните форми на печалбата, рентата и лихвата, самият материал на изследваните и критикувани от Маркс теории налагал разширяване на рамките на изследването. Критическият анализ на възгледите на буржоазните икономисти върху принадената стойност неизбежно се преплитал у Маркс с анализа на техните представи за печалбата, за поземлената рента, за лихвата и т. н. От друга страна, за да бъде критиката на погрешните теории всестранна и изчерпателна, Маркс противопоставял на тези теории положителната разработка на едни или други части от новата, създадена от самия Маркс, икономическа теория, която е огромен революционен преврат в цялата икономическа наука.

За да разберем цялото своеобразие на състава и структурата на „Теории за принадената стойност“, трябва да имаме предвид и следното. По времето, когато Маркс започнал да работи над „Теориите“, от трите теоретически части на „Капиталът“ писмено била повече или по-малко обработена, и то не изцяло, само първата част — „Процесът на производството на капитала“ (тази проблема се изследва в първите пет тетрадки на ръкописа от 1861—1863 г.), а втората и третата част — по-точно отделните им раздели — съществували само във вид на предварителни наброски в ръкописа от 1857—1858 г., който в 1939 г. бе публикуван на езика на оригинала от Института по марксизъм-ленинизъм под редакционното заглавие „Grundrisse der Kritik der politischen Oekonomie (Rohentwurf)“ („Основни черти на критиката на политическата икономия (Чернова)“). Така че Маркс, разработвайки историческата част на своя труд, не е можел просто да се позовава на едни или други страници от теоретическата част, а е трябвало веднага да дава и положителна разработка на теоретическите въпроси, които възникнали във връзка с критическия разбор на цялата предишна политическа икономия.

Поради всичко това историческият екскурс „Теории за принадената стойност“ се разраснал до огромни размери. В обширния ръкопис от 1861—1863 г. историческата, или историко-критическата, част заема от VI до XV тетрадки включително плюс тетрадка XVIII и редица отделни исторически очерци и бележки в тетрадки XX—XXIII.

Основният текст на „Теории за принадената стойност“ се съдържа в тетрадки VI—XV и XVIII, написани през периода от януари 1862 до януари 1863 г. включително. Към този именно текст се отнася съставеното от Маркс съдържание, записано на кориците на тетрадки VI—XV. Това съдържание има голямо значение за разбиране общата структура на труда на Маркс, неговия състав и неговия план. В настоящото издание то се дава в самото начало на първата част на 26-и том (стр. 3—5). Историко-критическите очерци и бележки, които се съдържат в последните тетрадки на ръкописа и са написани през пролетта и лятото на 1863 г., са добавки към основния текст.

В хода на работата върху „Теории за принадената стойност“ непрекъснато се разширявал кръгът на изследваните от Маркс проблеми. Това именно довело в края на краищата Маркс до мисълта, че е необходимо да се обособи целият историко-критически материал в отделна, четвърта книга на „Капиталът“. В процеса на работата на Маркс върху „Капиталът“ все повече и повече се разкривало решаващото значение на тройното деление (1. Процес на производството на капитала, 2. Процес на обръщението на капитала и 3. Единство на единия и другия), което първоначално било набелязано от Маркс само за замисления в по-тесен план отдел „Капиталът изобщо“ (Виж схемата на първоначалния план на труда на Маркс на стр. VI). Това тройно деление се оказало толкова важно и толкова дълбоко, че тук постепенно били включени и темите, които съгласно първоначалния план не влизали в кръга на въпросите, отнесени от Маркс към отдела „Капиталът изобщо“ (например конкуренция на капиталите, кредит, поземлена рента). Паралелно с този процес на формиране на трите теоретически части на „Капиталът“, които включвали постепенно всички теоретически проблеми на политическата икономия, у Маркс все повече се затвърдявало убеждението, че историко-критическите изследвания трябва да бъдат дадени във вид на отделна книга — четвърта книга на „Капиталът“.

Около един месец след завършването на работата над ръкописа от 1861—1863 г. Маркс (в писмо от 15 август 1863 г.) пише на Енгелс за този свой ръкопис: „... аз гледам сега цялата тази машина и си спомням как ми се наложи да преобърна решително всичко и да обработя дори историческата част въз основа на отчасти съвсем неизвестен дотогава материал ...“ Като говори за „историческата част“, Маркс има предвид „Теории за принадената стойност“, които следователно Маркс още тогава си е представял като отделна — историческа — част на своя труд; при това още през януари 1863 г. Маркс възнамерявал да разпредели този историко-критически материал по теоретическите отдели на своето изследване за „капитала изобщо“, както се вижда от съставените от него планове на първата и третата част на „Капиталът“ (виж настоящия том, част I, стр. 411—413).

За намерението на Маркс да проследи критически историята на политическата икономия, като се почне от средата на XVII век, свидетелства обстойният историко-критически очерк за Пети, който се съдържа в написаната през май 1863 г. XXII тетрадка на ръкописа от 1861—1863 г. и носи характерното заглавие „Из областта на историята: Пети“. Този очерк, който не се намира в никаква вътрешна връзка нито с текста, който го предшества, нито с текста, който иде след него, явно е бил предназначен от Маркс за историко-критическата част на неговия труд. В очерка за Пети се разглеждат неговите възгледи върху стойността, работната заплата, поземлената рента, цената на земята, лихвата и т. н. Такъв широк обхват на икономическите възгледи на Пети показва, че още през май 1863 г. у Маркс е възникнала мисълта, за която той напълно определено пише четири години по-късно (30 април 1867 г.) в писмото до Зигфрид Майер, като му съобщава за структурата на „Капиталът“: „Том първи обхваща „Процесът на производството на капитала“ . . . Във втория том се дава продължението и завършекът на теорията, а в том трети — история на политическата икономия от средата на XVII век...“ (Маркс възнамерявал тогава да издаде втора и трета книга на „Капиталът“ в един том.)

За четвъртата, „историко-литературна“ книга на „Капиталът“ се споменава открито за пръв път в писмото на Маркс до Енгелс от 31 юли 1865 г. Маркс пише на Енгелс за хода на своята работа върху „Капиталът“: „Остана да напиша още три глави, за да завърша теоретическата част (първите 3 книги). След това ще трябва да напиша четвъртата, историко-литературна книга; за мен това е относително най-лесната част, тъй като всички въпроси са разрешени в първите три книги, а последната е по-скоро повторение в историческа форма.“ Тук може да възникне въпросът, защо Маркс казва, че трябва тепърва „да напише“ четвъртата книга на „Капиталът“, когато в цитираното по-горе писмо от 15 август 1863 г. той пише, че „историческата част“ е вече написана. Разликата във формулировките от 1863 и 1865 г. се обяснява с това, че през това време, през 1863—1865 г., Маркс отново преработил и преписал и трите теоретически части на своя труд, а четвъртата част — „историко-литературната“ — останала в първоначалния вид, в който била написана през 1862—1863 г., и затова се нуждаела от преработка съобразно с новата редакция на първите три книги на „Капиталът“.

От писмото на Маркс до Зигмунд Шот от 3 ноември 1877 г. се вижда, че Маркс и по-късно е разглеждал историческата част на „Капиталът“ като вече написана в известна степен. В него Маркс съобщава за своята работа върху „Капиталът“: „... за себе си аз започнах „Капиталът“ тъкмо в обратен ред в сравнение с реда, по който той ще се яви пред публиката (като започнах работата от третата, историческата част), само с уговорката, че първият том, който започнах последен по ред, бе изведнъж подготвен за печат, докато другите два тома останаха в необработена форма, свойствена на всяко изследване в неговия първоначален вид“. Тук историческата част е наречена трета поради това, че Маркс, както вече споменахме, възнамерявал да издаде втората и трета книга на „Капиталът“ в един том — като втори том, а четвъртата книга, „История на теорията“ — като трети том.

Когато Маркс казва тук, че към първия том е „пристъпил най-накрая“, той има предвид окончателния, подготвения за печат вариант на този том, който е бил написан през 1866 г. и през първата половина на 1867 г. Тези подготвителни чернови за превръщането на парите в капитал и за производството на абсолютна и относителна принадена стойност, които се съдържат в първите пет тетрадки на ръкописа от 1861—1963 г., по-късно са били основно преработени, както и значително допълнени и разширени. Същото е станало и с онези раздели на ръкописа от 1861—1863 г., които съдържат подготвителните чернови за бъдещите II и III том на „Капиталът.“ Следователно от целия обширен ръкопис от 1861—1863 г. с течение на времето за Маркс първостепенно значение запазила само неговата историческа, историко-критическа или историко-литературна част, която при това заемала в ръкописа най-голямо — може да се каже, централно — място и била разработена най-пълно. Това именно дало основание на Маркс да каже в писмото си до Зигмунд Шот, че той започнал да пише „Капиталът“ от последната, историческата част, тъй като на първата свезка на „Към критиката на политическата икономия“, излязла през 1859 г., Маркс гледал само като на увод към изследването на капитала, а съдържанието на първите пет тетрадки на ръкописа от 1861—1863 г., което представлявало само предварителни, подготвителни чернови, след написания през 1866—1867 г. I том на „Капиталът“ вече не можело да влиза в сметката.

Обстоятелството, че Маркс всъщност започнал да пише своя велик икономически труд от края, имало дълбоки причини. Към началото на 60-те години Маркс по принцип вече бил изработил много основни положения на своето икономическо учение. Но в системно обработена форма по това време били завършени и публикувани само първите две уводни глави: главата за стоката и главата за парите, които образували съдържанието на първата свезка от „Към критиката на политическата икономия“. Това, което самият Маркс наричал „основна глава“ на целия труд, т. е. изследването за капитала, все още представлявало съвсем неоформената и несистематизирана чернова на ръкописа от 1857—1858 г. „Материалът беше налице; оставаше да го оформя“ — пише Маркс на Ласал на 12 ноември 1858 г. Но за да завърши разработката на своето икономическо учение и да придаде нужната научна форма на натрупания огромен материал, Маркс трябвало основно да се разграничи от цялата съществувала дотогава политическа икономия. Защото икономическото учение на Маркс възникна не на празно място, а върху основата на творческата преработка и задълбочената всестранна критика на всичко онова, което беше написано от икономистите преди Маркс. Ето защо през август 1861 г., когато Маркс започва да пише главния и основен раздел на своя труд — раздела за капитала, той много скоро прекъсва изложението на своето учение за принадената стойност, на този, по определението на В. И. Ленин, крайъгълен камък на цялата икономическа теория на Маркс, и се заема подробно да разработи отнасящия се към този въпрос исторически екскурс, озаглавен от него „Теории за принадената стойност“, който се разраства до такива размери, че става основна част на целия ръкопис от 1861—1863 г.

В цялата тази историческа част на ръкописа от 1861—1863 г. тясно са съчетани и преплетени историко-критическото изследване и теоретическата разработка на цяла редица кардинални проблеми на икономическата наука. Историко-критическото изследване разкрива пред нас картината на възникването, развитието и деградацията на буржоазната политическа икономия от средата на XVII до средата на XIX в. На близките си приятели Маркс казвал: „Аз върша съда на историята и въздавам всекиму според заслугите“ („Воспоминание о Марксе и Энгельсе“, М., 1956, стр. 70). В „Теории за принадената стойност“ Маркс показва „в какви форми, станали исторически жалони, за пръв път са били изказани и развити по-нататък законите на политическата икономия“ (вж. настоящия том, ч. I, стр. 336). Като отбелязва заслугите на класиците на буржоазната политическа икономия, Маркс същевременно задълбочено критикува тяхната класова ограниченост и конкретните икономически грешки, които те допускат в теориите си. С изключително майсторство Маркс разкрива както методологическите, така и класовите корени на погрешните икономически концепции и по този начин ни дава прекрасен пример как да се борим с възгледите и теориите, враждебни на научния комунизъм.

От друга страна, положителната разработка на редица изключително важни икономически проблеми, дадена в тясна връзка с историко-критическия анализ на домарксовите икономически теории, има огромно значение в две отношения: първо, тук се вижда как Маркс е стигнал до едни или други съставни части на своята икономическа теория и, второ, често пъти тук някои въпроси са по-широко развити, отколкото в първите три тома на „Капиталът“, написани по-късно (например за производителния труд, за неизбежността на кризите при капитализма, за абсолютната поземлена рента и национализацията на земята, за съотношението между индивидуалната и пазарната стойност на стоките и т. н.).

Поради всичко това „Теории за принадената стойност“ са извънредно важна съставна част в системата на икономическото учение на марксизма. Те имат непреходно значение не само за разбиране историята на буржоазната политическа икономия, но и за творческото разработване на много актуални икономически проблеми и за борбата против съвременните вулгарни буржоазни икономисти и ревизионисти.

Редица антинаучни концепции, намиращи се в обръщение в съвременната вулгарна политическа икономия, в една или друга степен възпроизвеждат антинаучните възгледи, които бяха подложени на съкрушителна критика още в „Теории за принадената стойност“ от Маркс. За пример можем да посочим апологетичната концепция за производителността на всички професии, антинаучните теории за възможността капитализмът да се развива без кризи, за спасителната роля на непроизводителното потребление, човеконенавистническите теории, според които мизерията на широките народни маси била фатално неизбежна, а несъответствието между числеността на населението на земята и наличните природни ресурси било неотстранимо, всевъзможните вулгарни теории за стойността и т. н.

Главните изводи от своя задълбочен и многостранен анализ на историята на буржоазната политическа икономия Маркс в стегнат и обобщен вид е формулирал в послеслова към второто издание на I том на „Капиталът“ (януари 1873 г.): „Доколкото политическата икономия е буржоазна ... тя може да остане научна само докогато класовата борба остава скрита или се проявява само в единични явления“. За класическата буржоазна политическа икономия в Англия Маркс пише, че тя „спада към периода на неразвитата класова борба“. С развитието на класовата борба между пролетариата и буржоазията рязко се изменя характерът на буржоазната политическа икономия. След като буржоазията завоюва политическата власт във Франция и в Англия, „класовата борба приема, на практика и на теория, все по-ярко изразени и все по-застрашаващи форми. С нея настъпи смъртният час на научната буржоазна икономия... На мястото на безкористните изследвания идват препирните на платени драскачи, на мястото на безпристрастното научно изследване — недобросъвестната, угодническа апологетика“ (том 23, стр. 16, 19).

На фона на тази обща деградация на буржоазната политическа икономия изпъкват фигурите на отделни икономисти, които се опитват, както казва Маркс, „да съгласуват политическата икономия на капитала с исканията на пролетариата, които не можеха вече да бъдат игнорирани“. Такъв опит „да примири непримиримото“ в средата на XIX в. прави Джон Стюърт Мил. Маркс отбелязва цялата безнадеждност на подобни опити, които изцяло си остават в рамките на буржоазната политическа икономия и свидетелствуват за нейния банкрут. Във връзка с това Маркс особено подчертава заслугите на „великия руски учен и критик“ Н. Г. Чернишевски, който в своите „Очерци от политическата икономия (според Мил)“, както посочва Маркс, „майсторски разяснява“ банкрута на буржоазната политическа икономия (пак там, стр. 19—20).

Своя критичен разбор на книгата на Джон Стюърт Мил „Principles of Political Economy“ Чернишевски пише през 1860—1861 г., т. е. почти по същото време, когато Маркс работи върху „Теории за принадената стойност“. Във всички икономически произведения на Чернишевски минава мисълта, че е необходимо да се създаде нова политическа икономия, която той, в противоположност на предишната политическа икономия, характеризирана от него като „теория на капиталистите“, направо нарича „теория на трудещите се“.

Единствено вождът и учителят на революционния пролетариат — Карл Маркс — можеше да създаде нова, истински научна политическа икономия, означаваща коренен революционен преврат в икономическата наука. И само Маркс, изграждайки грандиозното здание на „Капиталът“ върху принципно нови начала, можа да създаде научна история на буржоазната политическа икономия, която е дадена в историко-критичната част на неговия гениален труд — в „Теории за принадената стойност“.

***

Както е известно, Маркс не успял да обработи за печат ръкописа на „Теории за принадената стойност“. След смъртта му този ръкопис, както и цялото му останало ръкописно наследство, преминава в ръцете на неговия верен приятел и велик съратник — Ф. Енгелс. От този момент за най-важна задача на своя живот Енгелс смята обработката за печат и издаването на останалите от Маркс ръкописни трудове и преди всичко на трите последни книги на „Капиталът“, незавършени от Маркс.

За пръв път за ръкописа на „Теории за принадената стойност“ Енгелс споменава в писмата си до Лаура Лафарг от 22 май 1883 г. и до Кауцки от 16 февруари и 24 март 1884 г. Във второто от тези писма Енгелс съобщава, че е успял да се споразумее с издателя на „Капиталът“ Майcнер относно реда, по който ще излязат втора и трета книга на „Капиталът“ и — като заключителна част на целия труд — „Теории за принадената стойност“.

Енгелс говори по-подробно за тази заключителна част на „Капиталът“ в писмото до Бернщайн, написано през август 1884 г. Тук ние четем: „... „История на теорията“, казано между нас, е също в основни линии написана. В ръкописа „Към критиката на политическата икономия“... има, както, струва ми се, вече ти показвах тук, около 500 страници — четвъртини, посветени на „Теории за принадената стойност“, където наистина много работи ще трябва да се зачеркнат, защото впоследствие това беше преработено другояче, но все пак ще остане още достатъчно.“

Най-подробни сведения за ръкописа на „Теории за принадената стойност“ и за това, в какъв вид Енгелс е възнамерявал да го издаде, се дават в предговора на Енгелс към II том на „Капиталът“ (този предговор носи дата 5 май 1885 г.). След като посочва, че „Теории за принадената стойност“ съставляват главната част на големия ръкопис „Към критиката на политическата икономия“, написан през 1861—1863 г., Енгелс продължава: „Този отдел съдържа подробна критическа история за централния пункт на политическата икономия, на теорията за принадената стойност, и освен това във форма на полемика с предшествениците излага по-голямата част от онези пунктове, които са изследвани впоследствие специално и в логическа връзка в ръкописа, отнасящ се към книги II и III. Аз си запазвам правото да публикувам критическата част на този ръкопис като IV книга на „Капиталът“, при което от него ще бъдат отстранени многобройни места, вече изчерпани в книги II и III. Колкото и да е ценен този ръкопис, той не можа да бъде използуван за настоящото издание на II книга.“ (Виж настоящото издание, т. 24, стр. 4, 7).

В своите писма от края на 80-те и началото на 90-те години Енгелс няколко пъти споменава за своето намерение — след издаването на III том на „Капиталът“ да пристъпи към подготовката на IV том, на „Теории за принадената стойност“. При това той вече много по-малко категорично се изказва по въпроса за отстраняването на теоретическите екскурси, които се съдържат в ръкописа на „Теориите“.

Последното по време споменаване на Енгелс за ръкописа на „Теории за принадената стойност“ се намира в писмото на Енгелс до Стефан Бауер от 10 април 1895 г. Както се вижда от това писмо, Енгелс още в 1895 г. предполагал, че ще успее да издаде това произведение на Маркс. Но Енгелс не успял да подготви за печат заключителния том на „Капиталът“: той умира близо четири месеца, след като било написано това писмо. Енгелс успял да поправи в ръкописа на „Теории за принадената стойност“ само няколко забелязани грешки на перото на автора.

От приведените изказвания на Енгелс личи, че той придавал на ръкописа на „Теории за принадената стойност“ твърде голямо значение и го разглеждал като IV книга — или IV том — на „Капиталът“. Но от тези изказвания се вижда също, че през 1884—1885 г. Енгелс е възнамерявал да отстрани от текста на този ръкопис „многобройни места, вече изчерпани в книги II и III“.

Във връзка с това естествено възниква въпросът: как да се тълкува посоченото намерение на Енгелс? Единствено Енгелс, великият съратник и сподвижник на Маркс, който в известен смисъл е съавтор на „Капиталът“, би могъл да отстрани редица места от ръкописа на „Теории за принадената стойност“. За да не се окажат частите на ръкописа, останали след отстраняването на тези места, несвързани един с друг фрагменти, би било необходимо те да бъдат значително преработени и свързани със специално написани прибавки. А на такава преработка на текста на Маркс е имал право пак само Енгелс.

Съществува и още едно основание в полза на запазването на споменатите „многобройни места“ в текста на „Теории за принадената стойност“. Намерението на Енгелс да отстрани тези места е било само първоначалното му намерение, възникнало у него, преди той да пристъпи към по-подробно изучаване на ръкописа на „Теории за принадената стойност“. А ние знаем от предговора на Енгелс към III том на „Капиталът“, че в хода на непосредствената работа по подготовката на ръкописа на Маркс за печат Енгелс понякога изменял своите първоначални намерения и проекти. Така Енгелс първоначално искал да даде V отдел на III том на „Капиталът“ в своя собствена преработка, тъй като в ръкописа на Маркс този отдел останал в недообработен вид. Енгелс съобщава в своя предговор, че той най-малко три пъти е правил опит да преработи основно този отдел, но в края на краищата се отказал от това намерение и решил да се ограничи „с подреждане на това, което беше налице, като направя само най-необходимите допълнения“ (виж настоящото издание, т. 25, ч. I, стр. 9). По аналогия с това може да се предположи, че ако Енгелс би се заел на дело с непосредствената подготовка на ръкописа на „Теории за принадената стойност“ за печат, той би запазил съдържащите се в ръкописа теоретически екскурси. Това предположение е толкова по-правдоподобно, тъй като между тези екскурси има такива, в които са дадени твърде важни теоретически изследвания на Маркс, които съществено допълнят изложеното, например в III том на „Капиталът“ — особено в раздела за поземлената рента.

Теоретическите изследвания, които се съдържат в ръкописа на „Теории за принадената стойност“, получиха твърде висока оценка от В. И. Ленин. В своите произведения В. И. Ленин много пъти се обръща към „Теории за принадената стойност“ и при това еднакво високо поставя както историко-критическото, така и чисто теоретическото съдържание на този труд на Маркс. Особено високо В. И. Ленин оценява онези раздели на „Теории за принадената стойност“, в които Маркс развива своите собствени възгледи върху природата на поземлената рента (виж В. И. Ленин. Съчинения, том 5, стр. 123; том 13, стр. 180, 276, 300, 303). В. И. Ленин посочва „забележителните разяснения на Маркс в „Теории за принадената стойност“, където особено нагледно е показано и революционното в буржоазнодемократическия смисъл значение на национализацията на земята“ (том 28, стр. 320—321; виж също том 13, стр. 304, 324—325; том 15, стр. 165; том 16, стр. 116 — и др.). В. И. Ленин привежда от „Теории за принадената стойност“ основните положения на Маркс за абсолютната поземлена рента и констатира, че те потвърждават правилността на трактовката на тази проблема, дадена няколко години преди публикуването на „Теориите“ в труда на Ленин „Аграрният въпрос и „критиците на Маркс““ (виж том 5, стр. 123).

Ръкописът на „Теории за принадената стойност“ за пръв път е издаден от Кауцки през 1905—1910 г. в три тома, от които вторият на свой ред е разделен на две части. Благодарение на това издание този изключителен труд на Маркс става известен на твърде широк кръг читатели и бива преведен на редица езици, включително и на руски. Но по качество изданието на Кауцки в много отношения е незадоволително, а тук-таме просто порочно.

Кауцки се отказал от мисълта да издаде ръкописа на Маркс като IV том на „Капиталът“, т. е. така, както възнамерявал да направи Енгелс и както следвало от съдържанието на ръкописа и от прякото изказване на Маркс, че той започнал да пише „Капиталът“ от историческата част. Кауцки заявил, че „Теории за принадената стойност“ не са IV том на „Капиталът“, а „паралелно“ на „Капиталът“ произведение. И то произведение, в което липсвал какъвто и да е вътрешен план и ред. Именно това дълбоко погрешно схващане било източникът на своеволното отношение към ръкописа на Маркс, което Кауцки си позволил в своето издание. Той не разбрал своеобразната структура на Марксовия труд, не разбрал значението, което имат в него съчетанието и преплитането на историко-критични изследвания с изследвания на самите икономически проблеми в техния положителен теоретичен аспект. Поради това той напълно игнорирал съдържанията на Марксовия труд, които Маркс е писал върху подвързията на своите тетрадки и които дават възможност по-добре да се разбере не само външната, но и вътрешната последователност на отделните глави и раздели. Като отхвърлил всичко това, Кауцки произволно изменил структурата на Марксовия труд, необосновано разместил части от текста, прекроил по своя преценка първия и особено втория том на своето издание.

У Маркс ръкописът на „Теории за принадената стойност“ започва с кратка обща бележка, че дотогава всички икономисти са смесвали принадената стойност с нейните специфични форми — печалба и рента, — и с неголяма уводна глава за Джеймс Стюърт, който пръв осъзнал невъзможността печалбата да бъде изведена от размяната. Тази малка глава е увод към разбора на учението на физиократите, които първи направили опит да обяснят принадената стойност, анализирайки процеса на производството. По-нататък Маркс изследва учението на Адам Смит, а след това отново се връща към физиократите и разглежда онази част от тяхното учение, в която те са се проявили като по-задълбочени изследователи, отколкото появилият се след тях Адам Смит, а именно — знаменитата „Икономическа таблица“ на Кене. Тази последователност на първите глави на „Теории за принадената стойност“ съответства на противоречивото, зигзагообразно развитие на буржоазната политическа икономия, където крачката напред в разбирането на едни въпроси понякога се е придружавала от крачка назад в третирането на други проблеми.

Кауцки грубо нарушава тази последователност на главите, дадена от Маркс. В самото начало на своето издание той помества четири малки откъса, взети от последните тетрадки на ръкописа от 1861—1863 г., смесва логичното изложение, дадено от Маркс в VI—XVIII тетрадка, с допълнителни бележки от XX—XXIII тетрадка, изважда от основния текст теоретичните изследвания на Маркс, непосредствено свързани с критичния разбор на възгледите на Смит и Кене, и ги помества отделно като специални приложения, като ги откъсва от историко-критичното изследване на Маркс.

Още по-безцеремонно Кауцки размества текста във втория том на своето издание. Той произволно разделя този том на две отделни книги, като главата „Теорията на Рикардо за печалбата“, която в ръкописа на Маркс съдържа стройна и строго последователна критика на възгледите на Рикардо за средната норма на печалбата и за причините на нейното намаляване, у Кауцки е разкъсана на две половини, поместени в различни части на тома и отделени една от друга с 350 страници текст. Маркс доказва, че грешките на Рикардо в теорията за рентата са сложили дълбок отпечатък върху учението му за печалбата. Ето защо в ръкописа на Маркс анализът на теорията на Рикардо за рентата не случайно предшества главата „Теорията на Рикардо за печалбата“. Кауцки не разбрал това и произволно прекроил текста, като се мъчел да го подчини на онзи ред на излагане, който бил използван от Маркс в III том на „Капиталът“, където е дадено не историко-критично изследване на възгледите на Рикардо, а системно изложение на теорията на самия Маркс.

В редица случаи Кауцки разделя текста на ръкописа на глави и подглави, без да обръща достатъчно внимание на хода на Марксовите разсъждения. Редакционните заглавия често се ограничават с просто изреждане на имена или пък имат съвсем общ, абстрактен характер и не дават никакво указание в каква връзка се разглежда един или друг проблем, за какво Маркс критикува един или друг икономист, какви грешки открива Маркс в тази или онази концепция. Понякога Кауцки поставя такива заглавия, които могат да породят у читателя съвсем неправилната представа, че у такива буржоазни икономисти като Ричард Джонс вече е имало отделни елементи на марксистка политическа икономия. А в своите предговори към томовете на „Теориите“ Кауцки изобщо заличава принципната разлика между буржоазната и марксистката политическа икономия, тъй като не казва нито дума за великия революционен преврат, който Маркс извърши в икономическата наука и за разбирането на който именно това произведение на Маркс дава толкова много нагледен, конкретен материал.

В изданието на Кауцки има много неоправдани с нищо съкращения — както незначителни по размер, така и доста големи. Общо Кауцки е извадил от текста не по-малко от 5—6 печатни коли. Някои от изпуснатите от Кауцки места имат особено голямо значение. За пример можем да посочим откъса от главата за Рамсей, където Маркс говори, че с натрупването на капитала положението на работническата класа неизбежно се влошава (стр. 1098 от ръкописа на Маркс), и онова място в главата за Шербюлие, където става дума за абсолютното намаляване на променливия капитал в по-развитите отрасли на капиталистическото производство (стр. 1112—1113 от ръкописа на Маркс).

В редица случаи Кауцки крайно небрежно разчита ръкописа на Маркс. А това е още по-непростимо за Кауцки, тъй като на времето той се е ползвал от съветите и указанията на Енгелс, който го е учил как да разчита нечетливия почерк на Маркс. Дори на места, където ръкописът на Маркс е написан достатъчно четливо, Кауцки от небрежност допуска груби грешки и изопачения при възпроизвеждането на написаното от Маркс. За пример може да послужи грубата грешка при разшифроването на думата „Prozess“ в главата за теория на Рикардо за натрупването (стр. 703 от ръкописа на Маркс). Маркс казва: „... При разглеждането на целия процес е ясно, че производителите на средства за живот не могат да купят машини или суровини, за да възстановят постоянния си капитал, ако производителите на елементи, които служат за възстановяване на постоянния капитал, не купят произведените от тях средства за живот, ако следователно този процес на обръщение всъщност не представлява размяна между средствата за живот и постоянния капитал.“ В ръкописа тук ясно е написано: „Den allgemeinen Prozess betrachtet...“. В своето издание Кауцки заменя думата „Prozess“ с думата „Profit“ („печалба“) и по този начин прави съвсем неразбираема ясната мисъл на Маркс.

Към грубите грешки, допуснати от Кауцки при разчитането на ръкописа, трябва да се добавят и многобройните неточности при превеждането на онези места от ръкописа, които са написани на английски и френски език и които в изданието на Кауцки са дадени в немски превод, както и някои неправилни редакционни допълнения и необосновани, неверни „поправки“ на Марксовия текст.

За да илюстрираме „поправките“ на Кауцки, можем да посочим следния пример. В края на главата за теорията на Рикардо за печалбата, критикувайки възгледите на Рикардо по въпроса за влиянието, което получаваните от колониалната търговия по-високи, отколкото в метрополията, печалби оказват върху средната норма на печалбата и съответно върху производствените цени, Маркс пише: „... Високите печалби ... водят до това, че цените на една част от стоковата маса се покачват над стойността на тези стоки по-високо, отколкото това става при ниско равнище на средната печалба, докато цените на друга част от стоките спада под стойността им в по-малка степен, отколкото при ниски печалби“ (стр. 694 от ръкописа на Маркс). Като не разбира, че Маркс тук говори за влиянието, което нееквивалентната размяна между метрополията и колониите оказва върху нормата на печалбата, Кауцки „поправя“ тази мисъл на Маркс по следния начин: „... Благодарение на високите печалби цените на известна част от стоките превишава тяхната стойност в по-голяма степен, отколкото в случая, когато средната печалба е ниска, докато цените на друга част от стоките падат още по-ниско под тяхната стойност“ („Теории прибавочной стоимости“, т. II, ч. 2, 1936, стр. 144). По този начин напълно се изопачава важната мисъл на Маркс, че високите печалби, произтичащи от ограбването на колониите, повишават средната норма на печалбата в метрополиите и следователно предизвикват там общо повишаване на производствените цени.

Освен непростимата небрежност при възпроизвеждане на текста на ръкописа Кауцки си позволява също да заменя произволно едни термини на Маркс с други. Така термина „Arbeitsbedingungen“ („условия на труда“) Кауцки заменя с термина „Produktionsmittel“ („средства за производство“), термина „Arbeitsinstrument“ („оръдие на труда“) — с термина „Arbeitsmittel“ („средство на труда“), термините „Kostenpreis“ („производствени разходи“) и „Durchschnittspreis“ („средна цена“) с термина „Produktionspreis“ („производствена цена“) и т. н.

Наличието на толкова съществени недостатъци и грешки в изданието на Кауцки предизвика необходимостта от принципно ново издание на „Теории за принадената стойност“, което бе осъществено от Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС през 1954—1961 г. (част I излезе в 1954 г. и бе преиздадена в 1955 г., част II се появи в 1957 г., а част III — в началото на 1961 г.).

В основата на новото издание на „Теории за принадената стойност“ залегна автентичният ръкопис на Маркс, чиято разшифровка беше внимателно проверена и в много случаи съществено уточнена. За да се определят съставът на основния текст, разположението и разчленението му, бе използвано написано от самия Маркс съдържание.

Разделянето на новото издание на три части се наложи, от една страна, поради големия обем на произведението, а от друга — поради неговото съдържание:

Първата част третира предимно политическата икономия до Рикардо.

Втората част третира Рикардо.

Третата част третира икономистите от периода след Рикардо.

Първата част на „Теории за принадената стойност“ съдържа главно анализ и критика на възгледите на физиократите и Адам Смит. Маркс отбелязва две големи заслуги на физиократите в историята на икономическата наука:

Те първи пренасят въпроса за произхода на принадената стойност от сферата на обръщението в сферата на производството.

Те първи правят опит да представят целия процес на възпроизводството и обръщението на капитала в мащаба на цялата страна.

Изследвайки икономическите възгледи на физиократите, Маркс разкрива присъщата им ограниченост, която се състои в това, че те приемат буржоазните форми на производство за вечни и естествени. Той разкрива и тяхната двойнственост в разбирането на принадената стойност, която у тях е ту чист дар на природата, ту продукт на принадения труд на земеделеца, присвояван от собственика на земята.

Противоречия и двойнственост в третирането на най-важните икономически категории — стойност, принадена стойност, производителен труд и т. н. — Маркс разкрива и в учението на Адам Смит. Той понякога е съвсем близо до правилните, научни представи за източника на стойността и принадената стойност, макар че не успява последователно да проведе тази научна линия в своята теория. Като прави критичен разбор на теорията на Смит, Маркс с голямо майсторство разкрива съдържащия се в нея вулгарен елемент, който впоследствие се разраства в апологетичните теории на вулгарните икономисти — епигони на Смит. Във връзка с критиката на така наречената догма на Смит, свеждаща цялата стойност на обществения продукт до доходите, Маркс разработва въпроса за възпроизводството на целия обществен капитал и особено подробно се спира на проблема за възстановяването на постоянния капитал. Анализирайки възгледите на Смит за производителния и непроизводителния труд, Маркс проследява и процеса на вулгаризирането, което тези възгледи претърпяха у следващите икономисти. При това Маркс винаги разкрива не само методологичните, но и класовите корени на дадени концепции.

Във втората част на „Теории за принадената стойност“ централно място заема критическият анализ на системата от икономически възгледи на Рикардо. Тази система представлява кулминационната точка, над която класическата буржоазна политическа икономия не можа да се издигне. Рикардо се опитваше да разбере и обясни цялата буржоазна икономика върху основата на трудовата теория за стойността. В неговите схващания голяма роля играеше теорията за поземлената рента. Една от основните предпоставки на тази теория на Рикардо беше погрешната идея за тъждеството на стойността и производствената цена, или „производствените разходи“, както тук се изразява Маркс. Именно тези особености на системата на Рикардо са причината, поради която анализа си на тази система Маркс започва с критика на погрешното отъждествяване на стойността и производствените разходи. А преди това под формата на „отстъпление“ Маркс прави критичен разбор на теорията за поземлената рента на Родбертус, който направи — наистина неуспешно — опит да обоснове съществуването на абсолютната поземлена рента, отричана от Рикардо.

Като отбелязва големите теоретически заслуги на Рикардо, Маркс същевременно подчертава принципните недостатъци на неговия метод. Той критикува неспособността на Рикардо да свърже закона за средната норма на печалбата със закона за стойността, наличието на вулгарен елемент в неговата теория за печалбата, смесването на процеса на образуване на пазарната стойност в даден отрасъл на производството с процеса на образуване на производствените разходи, смесването на законите за принадената стойност със законите за печалбата и т. н.. Критикувайки теоретическите грешки на Рикардо и разкривайки класовата ограниченост на неговите възгледи, Маркс веднага развива собствените си схващания за съотношението между стойността и производствената цена, за абсолютната и диференциалната поземлена рента, за образуването на средната норма на печалбата и причините за нейното изменяне, за процеса на натрупване на капитала и неговите икономически последици, за проблема за кризите и т. н.

В третата част на „Теории за принадената стойност“ се разглежда критиката срещу системата на Рикардо както отдясно — от страна на Малтус, изразяващ интересите на земевладелската аристокрация и на най-реакционните елементи на буржоазията, — така и отляво — от страна на английските социалисти-утописти — рикардианци. Проследява се процесът на разлагане на школата на Рикардо; показано е как с изострянето на класовата борба между пролетариата и буржоазията процесът на вулгаризация обхваща самите основи на политическата икономия, нейните изходни положения, основните ѝ категории.

В главата за Малтус Маркс показва колко нелепа и дълбоко реакционна е неговата защита на разточителството на непроизводителните класи, която Малтус прославя като средство против свръхпроизводството. В главата за разлагането на школата на Рикардо, Маркс разкрива процеса на деградиране на буржоазната политическа икономия, който я доведе до отказване от всички ценни елементи на системата на Рикардо, до безплодна схоластика и безсрамна апологетика на капиталистическия начин на производство. В главата за социалистите-рикардианци, Маркс отбелязва техните заслуги в критиката на капитализма, но в същото време показва тяхната неспособност да преодолеят буржоазните предпоставки на теорията на Рикардо и несъстоятелността на опитите им да изградят върху нейните основи учение за социализма.

Третата част на „Теории за принадената стойност“ завършва с критичен разбор на концепциите на Рамсей, Шербюлие и Ричард Джонс. При тях Маркс отбелязва, наред с вулгарните възгледи за капитала и източника на печалбата, някои зародиши на представата за историческия преходен характер на капиталистическия начин на производство. Тя завършва и с голямо допълнително отстъпление „Доходите и техните източници. Вулгарната политическа икономия“, в което Маркс прави блестящ анализ на същността на вулгарната политическа икономия, изтъквайки нейното различие от класическата буржоазна политическа икономия.

Тъй като в процеса на работата над „Теории за принадената стойност“ изследването на Маркс излиза далеч извън рамките на първоначалния замисъл, в последните тетрадки на ръкописа от 1861—1863 г. той добавя редица допълнителни очерци и бележки за икономистите от XVII и XVIII в.. Тези допълнителни очерци и бележки естествено влязоха в Приложенията към първата част, образувайки по-късните прибавки към основния текст. В Приложенията към първата част са поместени и теоретичното изследване на Маркс за производителния и непроизводителния труд (от XXI тетрадка на ръкописа от 1861—1863 г.), както и бележката за апологетичната концепция за производителността на всички професии (от V тетрадка на ръкописа от 1861—1863 г.) и написаните през януари 1863 г. скици на плановете на I и III част на „Капиталът“ (из XVIII тетрадка на същия ръкопис).

В Приложенията към втората част са дадени кратките допълнителни бележки относно разглежданите във втората част въпроси, написани от Маркс върху обложката на XI, XII и XIII тетрадка.

Като Приложение към третата част е поместено споменатото по-горе голямо отстъпление „Доходът и неговите източници. Вулгарната политическа икономия“, което в основата си има теоретичен характер, но е твърде важно и в историко-критическо отношение. Наложи се то да бъде поместено като приложение, тъй като в плана-съдържание на последните глави на „Теории за принадената стойност“, написано от Маркс върху обложката на XIV тетрадка, към главата „Ричард Джонс“ е направена бележката: „Край на тази 5-а част“, т. е. на заключителната, историко-критическата част на раздела за процеса на производството на капитала, както първоначално са били замислени „Теории за принадената стойност“. А веднага след това в посочения план-съдържание следват думите: „Епизод: Доходът и неговите източници“, към които в съдържанието на XV тетрадка е прибавено: „Вулгарната политическа икономия“ (вж. настоящия том, част I, стр. 5) Под „епизод“ Маркс е разбирал отстъпление, вмъкнато в основния текст или допълнение към него. Тъй като характерна черта на вулгарната политическа икономия е това, че тя се залавя за повърхностната видимост на фетишизираните форми на дохода и неговите източници, този „епизод“ представлява допълнение към историко-критическото изследване на Маркс, завършващо целия том.

Текстът на ръкописа на „Теории за принадената стойност“ е даден в онази последователност, в която той е изложен в тетрадките на Маркс. Отделни размествания бяха извършени само в случаите, когато необходимостта от тях произтичаше от указанията на самия автор. Така например в VII тетрадка, като разглежда концепцията на Смит за производителния труд и във връзка с това споменава вулгаризатора на възгледите на Смит Жермен Гарние, Маркс прави голямо отстъпление, засягащо Джон Стюърт Мил. То започва със следните думи: „Преди да анализираме възгледите на Гарние, ще изложим тук епизодично (т. е. във вид на отстъпление) нещичко за цитирания по-горе Мил-младши. Това, което възнамеряваме да докажем тук, в същност се отнася към едно място по-нататък, където ще стане дума за теорията на Рикардо за принадената стойност, а не към даденото място, където ние все още разглеждаме А. Смит“. В съответствие с това указание на Маркс и със съдържанието на XIV тетрадка, съставено от Маркс по-късно, отстъплението за Джон Стюърт Мил е пренесено в третата част на „Теориите“, в главата за разлагането на школата на Рикардо, където Маркс е посветил специален раздел на Джон Стюърт Мил. Друг пример на преместване: в X тетрадка има малка незавършена глава за английския социалист Брей (стр. 441—444 на ръкописа); а в съставения по-късно (върху обложката на XIV тетрадка) план-съдържание на последните глави на „Теории за принадената стойност“ раздела „Брей като противник на политикоикономистите“ Маркс отнася към главата „Противниците на политикоикономистите“; именно в съответствие с това указание на Маркс страници 441—444 за Брей са пренесени в главата за противниците на политикоикономистите.

Текстът е разделен на глави и подглави в съответствие с указанията на Маркс, дадени в съставеното от него съдържание на ръкописа и на отделни места в самия ръкопис. За заглавия на съставните части на ръкописа са използвани: 1) заглавията от съдържанието на Маркс, 2) онези заглавия от съставените от Маркс проектопланове на I и III част на „Капиталът“, които имат отношение към едни или други раздели на ръкописа на „Теориите“ и 3) малкото заглавия, които са дадени в самия текст на „Теориите“. Но всичко това, взето заедно, представлява само сравнително малка част от всички заглавия, които трябваше да се поставят на разделите и подразделите на ръкописа. Останалата, по-голямата част от заглавията е формулирана от редакцията въз основа на текста на съответните части от ръкописа с максимално използване на термините и формулировките на самия Маркс. Заглавията, които редакцията дава — както и изобщо всичко онова, което принадлежи на редакцията, — са затворени в квадратни скоби, за да може лесно да се отличават от заглавията, дадени от Маркс. Във връзка с това квадратните скоби, които понякога се срещат в ръкописа на Маркс, са заменени с фигурни скоби.

Номерата на тетрадките на Марксовия ръкопис навсякъде са посочени в квадратни скоби с римски цифри, а номерата на страниците на ръкописа — с арабски цифри. При това, ако текстът се дава без каквото и да е разместване, номерът на страницата се поставя само веднъж, в самото начало на всяка страница на ръкописа. Ако пък тексът се печата не поред, а с едни или други размествания, номерът на страницата на ръкописа (а при преминаване към друга тетрадка — и номерът на тетрадката) се поставя както в началото на откъса, така и в края му.

Немалки трудности при подготовката на новото издание създаде задачата да се даде точен и същевременно четивен превод на „Теории за принадената стойност“. А текстът на ръкописа на много места не е литературно обработен. Мисълта на Маркс нерядко е изразена в съкратена и само бегло скицирана форма. Нужни бяха немалко усилия, за да се намери адекватен израз за предаване автентичния смисъл на ръкописа без каквито и да било „свободни съчинения“. Макар че по-голямата част от ръкописа е написал на немски, за да изрази мислите си, Маркс често използва английски и френски словосъчетания, а понякога и напълно преминава на английски или френски език. При превода на ръкописа на руски език всичко това трябваше да се унифицира така, че мисълта на Маркс, изразена на различни езици, да получи в текста на руския превод тъждествен и максимално точен израз.

При работата над превода на ръкописа бяха открити и поправени всевъзможни грешки на перото и неточности в цифрите, в привежданите цитати и т. н., проверяваха се фактическите данни, позоваванията на източници, уточняваше се терминологията.

Всяка от трите части на новото издание на „Теории за принадената стойност“ е снабдена с научно-справочен апарат, който се състои от бележки, показалец на цитираната и споменаваната литература, показалец на съществуващите руски преводи на цитираните от Маркс книги и именен показалец.

По образец на руското издание от 1954—1961 г. в Германската демократична република беше подготвено и излезе аналогично издание на „Теории за принадената стойност“ на езика на оригинала (Берлин, 1956—1962).

***

Настоящият том, който излиза в три части, във всичко съществено и основно възпроизвежда текста и научно-справочния апарат на отделното издание на „Теории за принадената стойност“, излязло през 1954—1961 г. Измененията в текста, отличаващи 26-и том на Съчиненията от отделните издания, засягат само някои подробности.

Тук-там са уточнени редакционните заглавия. В превода са направени отделни уточнения и стилистични поправки. Прибавени са нови бележки, а някои от критичните бележки са преработени и разширени.

Попълнен е показалецът на цитираната и споменаваната литература. В именния показалец са дадени кратки анотации, както е прието в другите томове на Съчиненията на К. Маркс и Ф. Енгелс.

В края на третата част на 26-и том ще бъде поместен предметен показалец към всичките три части на тома.

Институт по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС