Съдържание на „Капиталът IV. Теории за принадената стойност.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Том IV.
Теории за принадената стойност
1861-1863
ПЪРВА ЧАСТ
Глава първа
СЪР ДЖЕЙМС СТЮЪРТ
Разликата между „печалбата от отчуждаване“
и положителното увеличаване на богатствотоПреди физиократите принадената стойност — т. е. печалбата, принадената стойност във формата на печалба — се извеждаше изключително от размяната, обясняваше се с продажба на стоката над нейната стойност. Сър Джеймс Стюърт изобщо не излезе извън рамките на този ограничен възглед; дори ще бъде по-правилно да се каже, че именно Стюърт го възпроизведе научно. Аз казвам: „научно“ възпроизведе. Работата е там, че Стюърт не споделя илюзията, че принадената стойност, получавана от отделния капиталист благодарение на продажбата на стоката над нейната стойност, била създаване на ново богатство. Ето защо той прави разлика между положителна печалба и относителна печалба.
„Положителната печалба не означава за никого загуба; тя е резултат от увеличаването на труда, усърдието или умението и предизвиква увеличение или нарастване на общественото богатство ... Относителната печалба означава за някого загуба; тя отбелязва колебание на везните на богатството между участващите страни, но не предполага никакъв прираст към всеобщото имущество ... За да се разбере смесената печалба, не се изисква голям труд: това е такава печалба... която е отчасти относителна, а отчасти положителна ... И двата вида могат да съществуват неразделно в една и съща сделка“ («Principles of Political Economy», vol. I. The Works of Sir James Steuart etc., ed. by General Sir James Steuart, his son etc. in 6 vols. London, 1805, стр. 275—276).
Положителната печалба възниква от „увеличаването на труда, усърдието и умението“. Стюърт не се опитва да си даде сметка за това, как възниква тя от това увеличение. Неговата добавка относно това, че тази печалба предизвиква увеличение и нарастване на „общественото богатство“, позволява, изглежда, да се направи изводът, че Стюарт разбира под това само увеличаване на масата на потребителните стойности, обусловено от развитието на производителните сили на труда, и че той разглежда тази положителна печалба съвсем отделно от печалбата на капиталистите, която винаги предполага увеличаване на разменната стойност. Такова тълкуване напълно се потвърждава от неговото по-нататъшно изложение.
А той казва именно:
„В цената на стоките аз разглеждам две неща като действително съществуващи и съвсем различни едно от друго: действителната стойност на стоките и печалбата от отчуждаване [profit upon alienation]“ (стр. 244).
Следователно цената на стоките включва в себе си два съвсем различни един от друг елемента: първо, тяхната действителна стойност, второ — „печалбата от отчуждаване“, печалба, която се реализира при тяхното отчуждаване, при тяхната продажба.
[221] Тази „печалба от отчуждаване“ възниква следователно от това, че цената на стоките е по-висока от тяхната действителна стойност, с други думи — от това, че стоките се продават над тяхната стойност. Печалбата за едната страна тук винаги означава загуба за другата. Не се създава никакъв „прираст към всеобщото имущество“. Печалбата — би следвало да се каже, принадената стойност — е относителна и се свежда до „колебание на везните на богатството между участващите страни“. Стюърт само отхвърля представата, че по такъв път може да се обясни принадената стойност. Неговата теория за „колебанието на везните на богатството между участващите страни“, колкото и малко да засяга природата и произхода на самата принадена стойност, има голямо значение при разглеждането на разпределението на принадената стойност между различните класи и по различни рубрики като печалба, лихва, рента.
Че Стюърт ограничава цялата печалба на отделния капиталист с тази „относителна печалба“, с „печалбата от отчуждаването“, се вижда от следното:
„Действителната стойност, казва той, се определя средно от „количеството“ труд, което „обикновено може да извърши един работник от дадена страна... в течение на един ден, една седмица, един месец и т. н.“ Второ, от „стойността на средствата за съществуване на работника и необходимите разноски както за задоволяване на неговите лични потребности, така и... за набавяне на инструментите, необходими за неговата професия; всичко това все пак трябва да се взема средно“ ... Трето, от „стойността на материалите“ (стр. 244—245). „Ако са известни тези три пера, цената на продукта е определена. Тя не може да бъде по-малка от сумата на всичките тези три пера, т. е. по-малка от действителната стойност. Всичко, което превишава тази последната, е печалба на фабриканта. Тази печалба винаги ще се намира в съответствие с търсенето и затова тя ще се изменя в зависимост от обстоятелствата“ (цит. съч., стр. 245). „Оттук възниква необходимостта от голямо търсене за процъфтяване на манифактурите... Промишлениците съобразяват своите разходи и своя начин на живот с печалбата, в получаването на която те са сигурни“ (цит. съч., стр. 246).
Оттук е ясно: печалбата на „фабриканта“, на отделния капиталист, винаги е „относителна печалба“, винаги е „печалба от отчуждаване“, винаги произтича от това, че цената на стоката превишава нейната действителна стойност, че стоката се продава над нейната стойност. Следователно, ако всички стоки се продаваха по тяхната стойност, не би съществувала никаква печалба. Стюърт е написал за това специална глава, той подробно изследва
„как печалбите се сливат в едно цяло с производствените разходи“ (цит. съч., т. 111, стр. 11 и сл.).
Стюърт, от една страна, отхвърля представата на монетарната и меркантилистката система, според която продажбата на стоките над тяхната стойност и възникващата оттук печалба създават принадена стойност, положително увеличение на богатството*1; от друга страна, той си остава привърженик на техния възглед, че печалбата на отделния капитал не била нищо друго освен превишението на цената над [222] стойността — „печалбата от отчуждаването“, която обаче според него е само относителна, тъй като на спечеленото на едната страна съответства загуба на другата и затова движението на печалбата се свежда до „колебание на везните на богатството между участващите страни“.
В това отношение Стюърт е следователно рационален изразител на монетарната и меркантилистката система. Неговата заслуга в разбирането на капитала е, че той показа как се извършва процесът на отделянето на производствените условия, като собственост на определена класа, от работната сила[13]. На този процес на възникването на капитала Стюърт отделя много внимание; наистина той още не схваща този процес направо като процес на възникването на капитала, но все пак вижда в него условие за съществуване на едрата промишленост. Стюърт разглежда този процес особено в земеделието и правилно смята, че само благодарение на този процес на отделяне в земеделието е възникнала манифактурната промишленост като такава. У А. Смит този процес на отделяне се предполага вече в готов вид.
(Книгата на Стюърт [е излязла] в Лондон през 1767 година, книгата на Тюрго [е написана] през 1766 година, книгата на Адам Смит — през 1775 година.)
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 Впрочем даже монетарната система счита, че тази печалба възниква не вътре в страната, а само в размяната с други страни. Меркантилистката система не вижда по-далеч от това, че тази стойност е представена в пари (злато и сребро) и че следователно принадената стойност се изразява в търговския баланс, който се салдира в пари. Ред.
БЕЛЕЖКИ
[13]В оригинала: Arbeitsvermogen. В ръкописа от 1861—1863 г. Маркс почти навсякъде употребява вместо термина Arbeitskraft термина Arbeitsvermogen. В I том на Капиталът тези два термина се употребяват от Маркс като равнозначни: „Unter Arbeitskraft oder Arbeitsvermogen verstehen wir den Inbegriff der physischen und geistigen Fähigkeiten, die in der Leblichkeit, der lebendigen Persönlichkeit eines Menschen existieren und die er in Bewegung setzt, so oft er Gebrauchswerte irgend einer Art produziert“ (4-о нем. изд., стр. 139). Преводът на това място гласи: „Под работна сила, или работоспособност ние разбираме сбора от физически и умствени способности, с които разполага организъмът, живата личност на един човек, и които той поставя в движение винаги, когато произвежда някакви потребителни стойности“ (виж настоящото издание, том 23, стр. 179).
Изразът „работоспособност“ не предава достатъчно точно немския термин Arbeitsvermogen. Немската дума Vermögen се превежда и с думата „сила“. Терминът „работна сила“ изобщо предава смисъла на думата Arbeitsvermogen по-точно, отколкото изразът „работоспособност“. Затова в настоящото издание терминът Arbeitsvermogen навсякъде се превежда с термина „работна сила“.