Съдържание на „Капиталът IV. Теории за принадената стойност.“
КАРЛ МАРКС
Капиталът. Том IV.
Теории за принадената стойност
1861-1863
ПЪРВА ЧАСТ
Глава шеста
ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА НА КЕНЕ
(ОТСТЪПЛЕНИЕ)
[1) ОПИТЪТ НА КЕНЕ ДА ПРЕДСТАВИ ПРОЦЕСА
НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВОТО И ОБРЪЩЕНИЕТО НА СЪВКУПНИЯ КАПИТАЛ]
[X —422] Икономическата таблица по Кене[96]
За да направя таблицата по-нагледна, аз означавам онова, което Кене във всеки отделен случай си представя като изходен пункт на обръщението, с а, а', а", а по-нататъшните звена в това обръщение — с b, с, d и съответно с b' b''[97].
Онова, което преди всичко заслужава внимание в тази таблица и което не можеше да не направи голямо впечатление на съвременниците, е начинът, по който паричното обръщение се явява тук като изцяло определено от стоковото обръщение и от стоковото възпроизводство, фактически от процеса на обръщението на капитала.
[2) ОБРЪЩЕНИЕ МЕЖДУ АРЕНДАТОРИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ. ВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ У АРЕНДАТОРИТЕ, ПРИ КОЕТО НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО]
Арендаторът преди всичко плаща в пари 2 млрд. на поземления собственик (proprietaire). Последният с 1 млрд. от тези пари купува средства за съществуване от арендатора. Следователно у арендатора се стичат обратно 1 млрд. в пари, при което реализирана се оказва 1/5 от брутния продукт, която окончателно преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението.
След това поземленият собственик купува с 1 млрд. пари промишлени стоки, неземеделски продукти, на стойност 1 млрд. С това още една пета от продукта (вече в преобразуван вид) преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението. Този милиард пари се оказва сега в ръцете на безплодната класа, която купува с него средства за съществуване от арендатора. Заедно с това вторият милиард, който арендаторът е заплатил във формата на рента на поземления собственик, се връща обратно у арендатора. От друга страна, другата част от неговия продукт е отишла у безплодната класа, преминала е от сферата на обръщението в сферата на потреблението. Към края на това първо движение ние следователно намираме тези 2 млрд. пари отново в ръцете на арендатора. Те са извършили четири различни процеса на обръщение.
Първо, те са послужили като платежно средство, необходимо за заплащане на рентата. В тази функция те са не средства на обръщението за някоя част от годишния продукт, а само извършваща обръщение асигнация за част от брутния продукт, равна на рентата.
Второ. С половината от 2 млрд., с 1 млрд., поземленият собственик купува хранителни продукти от арендатора; поземленият собственик реализира следователно своя милиард в хранителни продукти. В този милиард пари арендаторът всъщност само получава обратно половината от асигнацията за 2/5 от своя продукт, която той е дал на поземления собственик. В дадения случай този милиард, тъй като той служи за покупно средство, привежда в обръщение — на същата сума — стока, преминаваща окончателно в потребление. Този милиард служи тук на поземления собственик само като покупно средство; поземленият собственик превръща парите обратно в потребителна стойност (в стока, която обаче окончателно преминава в потреблението, която се купува като потребителна стойност).
Ако разглеждаме само този отделен акт, в него парите играят за арендатора само ролята, в която те като покупно средство се явяват винаги за продавача, а именно на превърната форма на неговата стока. Поземленият собственик е превърнал своя милиард пари в жито, докато арендаторът е превърнал житото на стойност 1 млрд. в пари, реализирал е неговата цена. Но ако разгледаме този акт във връзка с предидущия акт на обръщение, парите се явяват тук не като проста метаморфоза на стоката на арендатора, не като златен еквивалент на неговата стока. Този милиард пари съставлява само половината от ония 2 млрд. пари, които арендаторът [423] е платил на поземления собственик във формата на рента. За 1 млрд. в стока арендаторът наистина получава 1 млрд. в пари, но всъщност по този начин той само купува обратно ония пари, с които е платил рентата на поземления собственик; с други думи: поземленият собственик с милиарда, който е получил от арендатора, купува от този последния стока на стойност 1 млрд. Поземленият собственик плаща на арендатора с парите, които е получил от арендатора, без да му е дал еквивалент.
Това връщане на парите у арендатора обуславя преди всичко обстоятелството, че парите тук, във връзка с първия акт, не са за арендатора просто средство на обръщението. Но това връщане съществено се различава от обратния приток на парите към изходния пункт, тъй като това движение изразява процес на възпроизводство.
Например: капиталистът или — за да оставим тук съвсем настрана това, което е характерно само за капиталистическото възпроизводство — производителят изразходва 100 ф. ст., придобивайки необходимите за цялото време на неговата работа суровини, оръдия на труда и средства за живот. Да предположим, че той присъединява към средствата за производство не повече труд, отколкото е изразходвал за средства за живот, за своята, заплатена от него на самия себе си, работна заплата. Ако суровините и т. н. = 80 ф. ст., а присъединеният труд = 20 ф. ст. (на толкова фунта стерлинги се равняват и потребените от него средства за живот), продуктът = 100 ф. ст. И ако производителят на свой ред продаде този продукт, 100 ф. ст. се стичат обратно у него в пари — и така все отново и отново. Този обратен приток на пари към техния изходен пункт не изразява тук нищо друго освен постоянно възпроизводство. Тук ние имаме простата метаморфоза П—С—П, превръщане на парите в стока и обратно превръщане на стоката в пари. Тази проста смяна на стоковата и паричната форма представлява тук същевременно процес на възпроизводство. Парите се превръщат в стоки — в средства за производство и средства за живот; след това тези стоки влизат в трудовия процес като негови елементи и излизат от него като продукт; по този начин резултат на процеса отново е стоката от оня именно момент, когато готовият продукт отново влиза в процеса на обръщението и с това отново противостои на парите като стока; и най-после стоката се превръща обратно в пари, тъй като готовата стока може да бъде разменена отново срещу елементи на нейното производство само след като предварително е превърната в пари.
Постоянният обратен приток на парите към техния изходен пункт изразява тук не само формалното превръщане на парите в стока и на стоката в пари — както това превръщане се явява в простия процес на обръщението, или в простата стокова размяна, — но същевременно и постоянното възпроизводство на стоката на страната на същия производител. Разменната стойност (парите) се превръща в стоки, които влизат в потреблението, използват се като потребителни стойности и при това влизат във възпроизводително, или промишлено, потребление, поради това възстановяват първоначалната стойност и вследствие на това отново се превръщат в същата сума пари (в гореприведения пример, където производителят работи само за поддържане на своето съществуване). Формулата П—С—П означава тук, че П не само формално се превръщат в С, но че С действително се потребява като потребителна стойност, преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението, но това е промишлено потребление, така че в него стойността на стоката се запазва и възпроизвежда, вследствие на което П отново се появяват в края на процеса и се запазват в движението П—С—П.
Обратно, в споменатия обратен приток на парите от поземления собственик у арендатора няма никакъв процес на възпроизводство. Тук все едно, че арендаторът е дал на поземления собственик марки или талони за 1 млрд. в продукт. Когато поземленият собственик изразходва тези талони, те се връщат обратно у арендатора, последният ги изкупва. Ако поземленият собственик би се съгласил да му се плати половината от рентата веднага in natura*1, в дадения случай не би имало никакво обръщение на пари. Цялото обръщение би се ограничило в просто предаване от ръка в ръка, в преминаване на продукта от ръцете на арендатора в ръцете на поземления собственик. Но отначало арендаторът дава на поземления собственик вместо стока пари, а след това поземленият собственик дава парите обратно на арендатора, за да получи самата стока. Парите служат на арендатора като платежно средство по отношение на поземления собственик; те служат на поземления собственик като покупно средство по отношение на арендатора. В първата функция те се отдалечават от арендатора, във втората — се връщат обратно у него.
Подобен обратен приток на парите у производителя трябва да се извършва всеки път, когато производителят, вместо да даде част от своя продукт, плаща на своите кредитори стойността на този продукт в пари; а като кредитор тук се явява всеки, който е съпритежател на неговия принаден продукт. Например производителите плащат всички данъци с пари. Парите тук са за тях платежно средство по отношение на държавата. Държавата купува с тези пари стоки от производителите. В ръцете на държавата парите стават покупно средство и по този начин се връщат обратно у производителите паралелно с излизането на стоките от техните ръце.
Този момент на обратен приток на парите — този своеобразен, неопределен от възпроизводството обратен приток на парите — трябва да се извършва винаги при размяната на доход срещу капитал. Тук, обратният приток на парите се причинява не от възпроизводството, а от потреблението. Доходът е изплатен в пари, но може да бъде потребен само в стоки. Парите, получени от производителите като доход, трябва следователно да бъдат заплатени обратно на производителите, за да се получи от тях същата стойност в стоки, следователно, за да се потреби доходът. Парите, с които се изплаща доходът — например рентата или лихвите, или данъците, — имат всеобща форма на платежно средство. [424] {Промишленият капиталист изплаща сам на себе си своя доход в продукт или след като продаде продукта, си изплаща оная част от получените за продукта пари, която образува неговия доход.} Предполага се, че този, който изплаща тоя доход, е получил преди това от кредитора си част от своя собствен продукт, например арендаторът — ония 2/5 от продукта, които според Кене съставляват рентата. Арендаторът е само номинален техен собственик, или притежател само de facto.*2
И така, оная част от продукта на арендатора, която съставлява плащаната от него рента, изисква за своето обръщение между арендатора и поземления собственик само такава сума пари, която се равнява на стойността на продукта, макар тази стойност да извършва обръщение два пъти. Най-напред арендаторът изплаща рентата в пари; след това поземленият собственик купува със същите пари продукта. Първото представлява просто предаване на пари, тъй като парите функционират тук само като платежно средство; следователно предполага се, че стоката, за която те се заплащат, вече се намира във владение на платеца и те не му служат като покупно средство, той не получава за тях еквивалент — обратно, този еквивалент вече предварително се намира в неговите ръце. Във втория случай парите, напротив, функционират като покупно средство, като средство на обръщението на стоката. Тук все едно, че арендаторът с парите, с които изплаща рентата, е откупил от поземления собственик частта в продукта, която принадлежи на поземления собственик. Последният със същите пари, които е получил от арендатора (който всъщност ги е дал без еквивалент), купува обратно продукта от арендатора.
Следователно същата сума пари, която производителите заплащат на притежателите на дохода във формата на платежно средство, служи на притежателите на дохода като покупно средство за придобиване на стоки от производителите. Това двукратно преместване на парите от ръцете на производителя в ръцете на притежателя на дохода и от ръцете на последния обратно в ръцете на производителя изразява по този начин само еднократно преместване на стоката, а именно — от ръцете на производителя в ръцете на притежателя на дохода. Тъй като се предполага, че производителят — по отношение на част от своя продукт — е длъжник на притежателя на дохода, с паричната рента той всъщност само изплаща на притежателя на дохода със задна дата стойността на стоката, която той вече владее. Стоката се намира в неговите ръце, но тя не му принадлежи. С парите, които производителят плаща във формата на доход, той следователно купува тази стока в своя собственост. Ето защо стоката не преминава от ръце в ръце. Преминаването на парите от ръце в ръце изразява само промяна в правото на собственост върху стоката, която остава, както и преди, в ръцете на производителя. Оттук това двукратно преместване на парите при само еднократно преминаване на стоката от едни ръце в други. Парите извършват обръщение два пъти, за да предизвикат еднократно обръщение на стоката. Но и те извършват обръщение само един път като средства на обръщението (покупно средство), докато другия път те са извършили своето обръщение като платежно средство; при това последното обръщение, както вече показах по-горе, не става едновременно преместване на стоката и на парите.
И наистина, ако арендаторът няма пари, а има само продукт, той може да заплати своя продукт само след като предварително е продал своята стока; следователно, преди арендаторът да може да заплати на поземления собственик стоката в пари, тя трябва вече да е извършила първата си метаморфоза. Но дори и при такова положение на нещата ние имаме повече премествания на страната на парите, отколкото на стоката. Най-напред ние имаме С—П. 2/5 от стоката се продават и превръщат в пари. Тук става едновременно преместване на стоката и парите. Но след това същите пари, без стоката да се премести, преминават от ръцете на арендатора в ръцете на поземления собственик. Тук става преместване на парите без преместване на стоката. Все едно, че арендаторът е имал съдружник. Той е получил парите, но трябва да ги дели със своя съдружник. Или по-точно — що се отнася до разглежданите 2/5 — все едно, че парите са получени от един слуга на арендатора. Този слуга трябва да ги предаде на арендатора, той няма право да ги задържи в своя джоб. Преминаването на парите от едни ръце в други не изразява тук никаква метаморфоза на стоката, а е само предаване на парите от ръцете на непосредствения им притежател в ръцете на техния собственик. Така е следователно, когато първият получател на парите е само агент, който получава парите за своя господар. В този случай парите не са дори платежно средство; те просто преминават от ръцете на получателя, на когото не принадлежат, в ръцете на техния собственик.
Подобно преместване на парите няма абсолютно нищо общо с метаморфозата на стоката, както и преместването, което става при простото разменяне на едни пари срещу други. Но когато парите функционират като платежно средство, винаги се предполага, че платецът най-напред е получил стоката, за която след това плаща. Що се отнася до арендатора и т. н., той не е получавал тази стока: тази стока — преди да попадне в ръцете на поземления собственик — се намира в ръцете на арендатора и представлява част от неговия продукт. Обаче юридически арендаторът става собственик на тази стока едва когато предаде на поземления собственик получените за стоката пари. Изменя се неговото право върху стоката; самата стока се намира, както и преди, в негови ръце. Но преди стоката се намираше в негови ръце като притежание, а собственик на стоката беше поземленият собственик. Сега стоката се намира в негови ръце като принадлежаща на самия него собственост. Изменението на юридическата форма, в която се намира стоката, оставайки при това в едни и същи ръце, естествено не предизвиква преминаване на самата стока от едни ръце в други.
[3) КЪМ ВЪПРОСА ЗА ПАРИЧНОТО ОБРЪЩЕНИЕ
МЕЖДУ КАПИТАЛИСТА И РАБОТНИКА]
[а) НЕЛЕПОСТТА НА ВЪЗГЛЕДА ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА
КАТО АВАНС, ДАВАН ОТ КАПИТАЛИСТА НА РАБОТНИКА.
БУРЖОАЗНАТА ПРЕДСТАВА ЗА ПЕЧАЛБАТА КАТО ПРЕМИЯ ЗА РИСК]
[425] {От казаното се вижда колко нелепа е фразата, която „обяснява“ печалбата на капиталиста с това, че той авансирал на работника пари, преди да е превърнал в пари своята стока.
Първо. Когато аз купувам стока за свое потребление, за мене не възниква никаква „печалба“ от обстоятелството, че съм купувач, а притежателят на стоката — „продавач“, че моята стока има форма на пари, а неговата тепърва трябва да се превърне в пари. Капиталистът заплаща труда едва след като го е потребил, докато другите стоки се заплащат, преди да бъдат потребени. Това произтича от своеобразната природа на купуваната от него стока, която всъщност преминава напълно у купувача, едва след като е потребена. Парите се явяват тук като платежно средство. Капиталистът винаги си присвоява стоката „труд“, преди да я заплаща. Но обстоятелството, че той я купува само с цел да получи печалба от продажбата на продукта на този труд, съвсем не е причина той да получава тази печалба. Това е само мотив. И всичко би се свело в такъв случай само до следното: купувайки наемен труд, капиталистът получавал печалба, защото иска да извлече печалба от продажбата на продукта на този труд.
Второ. Но, казват ни, капиталистът все пак авансира на работника във формата на пари оная част от продукта, която му се пада като работна заплата, и по този начин избавя работника от грижите, риска и загубата на време, които биха били неизбежни за работника, ако той сам би трябвало да превърне в пари частта от стоката, която му се пада като работна заплата. Не трябва ли работникът да заплаща на капиталиста тия грижи, риск и загуба на време? Не трябва ли следователно работникът да получава по-малка част от продукта, отколкото би му се падала иначе?
При такава постановка на въпроса се преобръща цялото отношение между наемния труд и капитала и се унищожава икономическото обяснение на принадената стойност. Наистина, резултатът от процеса се състои в това, че фондът, от който капиталистът заплаща наемния работник, представлява в действителност само собствен продукт на последния и че по този начин капиталистът и работникът фактически делят продукта в определена пропорция помежду си. Но този фактически резултат няма абсолютно нищо общо със сделката между капитала и наемния труд (сделка, на която се опира икономическата обосновка на принадената стойност, произтичаща от законите на самата стокова размяна). Капиталистът не купува нищо друго освен временно разпореждане с работната сила и плаща за това само след като работната сила е действала, се е осъществила в продукт. Както и навсякъде, където парите се явяват в ролята на платежно средство, така и тук покупката и продажбата предхождат реалното отчуждаване на парите от купувача. Но след тази сделка, която е завършила още преди да започне действителният производствен процес, трудът вече принадлежи на капиталиста. На него изцяло принадлежи и стоката, която излиза като продукт от този процес. Капиталистът я е произвел с принадлежащите му средства за производство и с купения от него, а следователно и принадлежащ му — макар и още неизплатен — труд. Тук все едно, че той съвсем не е потребил чужд труд за производството на стоката.
Печалбата, получавана от капиталиста, принадената стойност, реализирана от него, произтича именно от това, че работникът му е продал като стока не труд, овеществен в стока, а самата си работна сила. Ако работникът му противостоеше като стокопритежател в първия смисъл[98], капиталистът не би могъл да получи никаква печалба, не би могъл да реализира никаква принадена стойност, тъй като съгласно закона за стойността се разменят еквиваленти, разменя се равно количество труд срещу равно количество труд. Принадената стойност на капиталиста произтича именно от това, че той купува от работника не стока, а самата му работна сила, която има по-малка стойност от нейния продукт, или, което е същото, която се реализира в по-голямо количество овеществен труд, отколкото е реализирано в самата нея. Но ето, за оправдание на печалбата се замазва самият ѝ източник и се отхвърля всяка сделка, от която тя възниква. Тъй като фактически — доколкото процесът е непрекъснат — капиталистът плаща на работника само от неговия собствен продукт, така че работникът се заплаща само с част от своя собствен продукт и следователно авансирането е проста привидност — то сега ни казват: работникът е продал на капиталиста своя дял от продукта, преди този продукт да е бил превърнат в пари. (Може би, дори преди продуктът да е станал способен да бъде превърнат в пари, защото макар трудът на работника и да е материализиран в някакъв продукт, може да е изготвена само част от пригодната за продажбата стока — например само част от една къща.) При такъв възглед за нещата капиталистът престава да бъде собственик на продукта и с това се отстранява целият процес, чрез който той безвъзмездно си е присвоявал чужд труд. Излиза, че един на друг противостоят просто стокопритежатели. Капиталистът има в ръцете си пари, а работникът му продава не своята работна сила, а стока, именно частта от продукта, в която е овеществен неговият собствен труд.
Работникът може в такъв случай да каже на капиталиста: „От тези 5 фунта продукт (например прежда) 3/5 представляват постоянен капитал. Те принадлежат на тебе. 2/5, т. е. 2 фунта, представляват моя новоприсъединен труд. Следователно ти трябва да ми дадеш заплата в размер 2 фунта прежда. Затова плати ми стойността на тези два фунта.“ В този случай работникът би сложил в джоба си не само работната заплата, но и печалбата, накъсо казано, цялата сума пари, равна на количеството на новоприсъединения от него материализиран труд във формата на 2 фунта прежда.
— „Но“ — казва капиталистът — „не авансирах ли аз постоянния капитал?“
— „Така да е“ — отговаря работникът — „за това ти вземаш три фунта, а ми плащаш само два“.
— „Но“ — настоява капиталистът — „ти не би могъл да материализираш своя труд, не би могъл да предеш без моя памук и без моите вретена. За това ти трябва да заплатиш отделно.“
— „Стига!“ —отговаря работникът. — „Памукът щеше да изгние, а вретената да ръждясат, ако аз не бях ги употребил за предене. [426] Наистина 3-те фунта прежда, които ти задържаш в своя полза, представляват само стойността на твоя памук и на твоите вретена, потребени в процеса на производството на 5 фунта прежда и следователно съдържащи се в тези последните. Но само моят труд, след като е потребил тия средства за производство като такива, е запазил стойността на памука и вретената. За тази запазваща стойността сила на моя труд аз не искам нищо от тебе, тъй като — освен самото предене, за което получавам 2 фунта — тя не ми е струвала никакво добавъчно работно време. Това е природен дар, присъщ на моя труд, дар, който нищо не ми струва, но който запазва стойността на постоянния капитал. И ако аз не искам от тебе нищо за това, то и ти нямаш никакви основания да искаш от мене възнаграждение за това, че аз не бих могъл да преда без вретена и памук. Защото без предене твоите вретена и памук не биха стрували и пукнат грош.“
Притиснатият до стената капиталист казва: „2 фунта прежда наистина струват 2 шил. Те представляват именно това количество от твоето работно време. Но нали аз трябва да ти платя за тях още преди да съм ги продал. Може би аз съвсем няма да успея да ги продам. Това е риск № 1. Второ, възможно е да ги продам под тяхната цена. Това е риск № 2. А, трето, при всички обстоятелства аз трябва освен това да губя време за тяхната продажба. Трябва ли заради тебе аз да поема върху себе си безплатно двата тези риска и свръх това и загубата на време? Безплатна е смъртта.“
— „Почакай“ — отговаря работникът, — „какви са нашите отношения? Ние противостоим един на друг като стокопритежатели, ти — като купувач, ние — като продавачи, защото ти искаш да купиш от нас нашия дял в продукта, 2-та фунта, а това, което се съдържа в тях — то всъщност не е нищо друго освен нашето собствено овеществено работно време. И ето ти заявяваш, че ние трябва да ти продаваме своята стока под нейната стойност, за да можеш в резултат на това да получиш по-голяма стойност в стока, отколкото имаш сега в пари. Стойността на нашата стока е равна на 2 шил. Ти искаш да дадеш за нея само 1 шил., благодарение на което ти — тъй като 1 шил. съдържа толкова работно време, колкото 1 фунт прежда — ще получиш стойност двойно по-голяма от стойността, която ти сам даваш в замяна. Напротив, ние бихме получили вместо еквивалента само половината от еквивалента, вместо еквивалента на 2 фунта прежда — само еквивалента на 1 фунт. И на какво основаваш ти това искане, което противоречи на закона за стойността и размяната на стоките съобразно с техните стойности? На какво? На това, че ти си купувач, а ние продавачи, че нашата стойност съществува във формата на прежда, на стока, а твоята стойност — във формата на пари, че определена стойност, оставайки си същата, противостои във формата на прежда на същата стойност във формата на пари. Но, любезни, та това е само смяна на формата, която засяга израза, получаван от стойността, но която оставя неизменна величината на стойността. Или ти се придържаш о детинския възглед, че всяка стока трябва да се продава под нейната цена — т. е. под сумата пари, в която е представена нейната стойност, — тъй като във формата на пари тя придобива по-голяма стойност? Но не, любезни, тя съвсем не придобива по-голяма стойност; величината на нейната стойност не се изменя, тя само е представена сега в чистия вид на разменна стойност.
Я помисли, любезни, на какви неприятности излагаш сам себе си! Твоето твърдение се свежда до това, че продавачът винаги трябва да продава на купувача стоката под нейната стойност. При тебе работата действително стоеше така, когато ние ти продавахме още не стока, изготвена от нас, а самата ни работна сила. Ти наистина я купуваш по нейната стойност, но самия ни труд ти купуваш под стойността, в която той се изразява. Но да оставим този неприятен спомен. Ние, слава богу, излязохме от това положение, откакто ти сам благоволи да вземеш решение, че трябва да ти продаваме вече не нашата работна сила като стока, а самата стока, която е продукт на нашия труд. Да се върнем към неприятностите, на които ти сам се излагаш. Нали новопровъзгласеният от тебе закон, че продавачът плаща за превръщането на своята стока в пари не просто със своята стока, не с това, че просто разменя своята стока срещу пари, а и с това, че продава стоката под нейната цена — този закон, съгласно който купувачът винаги измамва, изиграва продавача, трябва еднакво да важи за всеки купувач и продавач. Да предположим, че ние приемаме твоето предложение — но само при условие, че ти сам ще се подчиниш на измисления от тебе закон, а именно на закона, че продавачът трябва да дава безплатно част от своята стока на купувача за това, че този последният я превръща за продавача в пари. И така ти купуваш нашите 2 фунта прежда на стойност 2 шил. за 1 шил. и следователно печелиш 1 шил., т. е. 100%. Но сега, след като си купил от нас принадлежащите ни 2 фунта, в твоите ръце са 5 фунта прежда на стойност 5 шил. Ти, разбира се, разчиташ да изкараш хубава печалба. 5 фунта прежда ти струват само 4 шил., а ти искаш да ги продадеш за 5 шил. „Стой! —казва твоят купувач. — Твоите пет фунта прежда са стока, а ти си продавач. Аз притежавам същата стойност пари, аз съм купувач. Следователно съгласно признатия от тебе закон сделката с тебе трябва да ми донесе 100% печалба. А затова ти си длъжен да ми продадеш 5 фунта прежда 50% под тяхната стойност, т. е. за 2 1/2 шил. Аз ти давам 2 1/2 шил., получавам за тях стока на стойност 5 шил., и така сделката с тебе ми донася 100% печалба — защото това, което е справедливо за единия, е справедливо и за другия.“
Ти, приятелю, сам виждаш — [продължава работникът] — докъде води твоят нов закон; ти само би измамил самия себе си, защото макар и да си станал за минута купувач, след това отново се явяваш в ролята на продавач. В дадения случай ти като продавач би изгубил повече, отколкото би спечелил като купувач. Помисли си добре! Нима преди да бяха произведени 2 фунта прежда, които сега искаш да купиш от нас, ти не си правил други покупки, без които изобщо не биха съществували тези 5 фунта прежда, за които става дума? [426а] Нима ти не си купил предварително памук и вретена, които сега са представени в 3 фунта прежда? При тези покупки търговецът на памук на едро в Ливърпул и фабрикантът на предачни машини в Олдем ти противостояха като продавачи, а ти на тях като купувач; те се явяваха като представители на стоката, ти като представител на парите — съвсем същото отношение, в което в момента ние имаме честта или нещастието да противостоим един на друг. Нима не биха те осмели ловкият търговец на памук и твоят весел приятел от Олдем, ако ти поискаше от тях да ти отпуснат безплатно част от памука и вретената, или което е същото, да ти продадат тези стоки под тяхната цена (и тяхната стойност) на основание на това, че ти превръщаш стоката в пари за тях, а те за тебе превръщат парите в стока, че те са продавачи, а ти — купувач? Те нищо не са рискували, защото са получавали пари в брой, разменната стойност в чиста, самостоятелна форма. Затова пък какъв риск от твоя страна! Най-напред да изработиш от вретена и памук прежда, да носиш целия риск на производствения процес, а след това на всичко отгоре да носиш и риска да продадеш отново преждата, да я превърнеш обратно в пари. Риска — дали тя ще бъде продадена по своята стойност, над или под стойността. Риска — съвсем да не я продадеш, съвсем да не я превърнеш обратно в пари. Що се отнася до преждата като такава, тя ни най-малко не те интересува. Ти не ядеш, не пиеш прежда, не можеш да я използваш другояче, освен само като я продадеш. И във всеки случай трябва да бъде заплатена загубата на време, свързана с обратното превръщане на преждата в пари, в което имплицитно се съдържа обратното превръщане на вретената и памука в пари! — Стари работи! — биха ти възразили твоите колеги — не ставай смешен и не говори глупости! Какво ни интересува, дявол да го вземе, как мислиш да използваш нашия памук и нашите вретена, за какво възнамеряваш да ги употребиш? Изгори ги, изхвърли ги, прави с тях, каквото искаш, но само плати за тях! Що за идея! Ние трябва да ти подарим нашите стоки, защото ти си станал памукопредачен фабрикант и, изглежда, се чувстваш зле в този отрасъл на деловия живот, щом така преувеличаваш свързаните с него рискове и опасности! Остави своята памукопредачна или не се явявай на пазара с такива глупави идеи!“
На тези апострофи на работниците капиталистът отговаря с пренебрежителна усмивка: „Вижда се, че вие, простаци, сте чули нещо, но не сте дочули. Вие говорите за неща, от които нищо не разбирате. Вие мислите, че аз съм заплатил на ливърпулския мошеник и на олдемския хитрец в брой? Ни пукнат грош! Аз съм им платил с полици и памукът на ливърпулския мошеник всъщност беше преработен в прежда и продаден още преди да бе настъпил падежът на неговата полица. С вас работата е съвсем друга. Вие искате да получавате в брой.“
„Много добре“ — казват работниците, — „но какво направиха ливърпулският мошеник и олдемският хитрец с твоите полици?“
— „Какво направиха с тях ли?!“ — отговаря капиталистът.— „Глупав въпрос! Те ги занесоха на своите банкери и ги шконтираха.“
— „Колко плащат те на банкера за това?“
— „Колко ли? Парите сега са твърде евтини. Мисля, че те са платили за шконтирането около 3%, т. е. не три процента от цялата сума на полицата, а толкова, колкото, като се пресмята по 3% годишно, се пада за времето, което остава до изтичане срока на полицата.“
— „Толкова по-добре“ — казват работниците. — „Плати ни по 2 шил., каквато е и стойността на нашата стока, или по 12 шил., тъй като ние искаме да ни се плаща седмично вместо всекидневно. И приспадни от тях лихви за 14 дни на база 3% годишно.“
— „Но тази полица е много малка“ — казва капиталистът. — „Нито един банкер не ще я шконтира.“
— „Прекрасно“ — възразяват работниците, — „ние сме 100 души. Ти значи трябва да ни платиш 1200 шил. Дай ни срещу тях полица. 60 ф. ст. вече съвсем не са такава мъничка сума, че да не може да се шконтира такава полица. А освен това нали ти я шконтираш сам и тази сума не трябва да е много малка за тебе, тъй като това е същата сума, от която според думите ти извличаш твоята печалба от нас. Отбивът би бил нищожен. И тъй като ние бихме получили в такъв случай напълно по-голямата част от нашия продукт, скоро няма да имаме нужда от твоето шконто. Разбира се, ние ще ти открием не по-голям кредит, отколкото ти дава борсовият спекулант — само за 14 дни.“
Ако работната заплата се извежда (като съвсем се изопачават действителните отношения) от шконтирането на част от стойността на съвкупния продукт, която принадлежи на работниците — от това, че капиталистът предварително плаща на работниците тази част в пари, то капиталистът би трябвало да им дава твърде краткосрочни полици, каквито той дава например на търговеца, който спекулира с памук, и т. н. Работникът би получавал по-голяма част от своя продукт, а капиталистът скоро би престанал да бъде капиталист. От собственик на продукта той би се превърнал за работниците просто в банкер.
При това, ако капиталистът е изправен пред риска да продаде стоката под нейната [427] стойност, той има също и шансове да я продаде над нейната стойност. Ако продуктът не може да бъде продаден, работникът бива изхвърлен на улицата. Ако цената на продукта дълго време остава под пазарната, работната заплата на работника пада под средното равнище и фабриките работят непълно време. Следователно най-големия риск носи работникът.
Трето. На никого не идва на ум, че арендаторът, плащайки рентата в пари, или промишленият капиталист, плащайки лихвите в пари, могат да задържат част от рентата или лихвата, която трябва да платят, само на основание на това, че за да имат възможност да извършат тези плащания, те трябва предварително да превърнат своя продукт в пари.}
[б) РАБОТНИКЪТ КАТО КУПУВАЧ НА СТОКИ ОТ КАПИТАЛИСТА.
ОБРАТЕН ПРИТОК НА ПАРИТЕ,
ПРИ КОЙТО НЕ СЕ ИЗВЪРШВА ВЪЗПРОИЗВОДСТВО]
Връщане на парите към техния изходен пункт става и в оная част от капитала, която извършва обръщение между промишления капиталист и работника (следователно в оная част на оборотния капитал, която съставлява променлив капитал). Капиталистът изплаща работната заплата на работника в пари; работникът купува с тези пари стоки от капиталиста и така парите се стичат обратно у капиталиста. (На практика — у банкера-капиталист. Но в действителност по отношение на отделните капиталисти банкерите са представители на съвкупния капитал, на капитала като цяло, доколкото той взема вид на пари.) Този обратен приток на парите сам по себе си съвсем не изразява възпроизводство. Капиталистът купува с пари труд от работника, работникът купува със същите тези пари стока от капиталиста. Едни и същи пари се явяват най-напред като средство за покупка на труда, а след това — като средство за покупка на стока. Обратният им приток у капиталиста е обусловен от това, че капиталистът се явява по отношение на едни и същи лица най-напред в ролята на купувач, а след това — в ролята на продавач. Парите излизат от него като от купувач и се връщат у него като у продавач. Работникът, обратно, се явява в началото като продавач, а след това като купувач, той отначало получава пари, а след това ги изразходва, докато капиталистът, противоположно на работника, отначало изразходва парите, а след това ги получава обратно.
На страната на капиталиста тук се извършва движението П—С—П. С парите той купува стока (работна сила); посредством продукта на тази работна сила, посредством стоката той купува пари или продава обратно този продукт на работника, който му е противостоял преди като продавач. Работникът, обратно, представлява обръщението С—П—С. Той продава своята стока (работната сила) и с получените за нея пари откупува част от своя собствен продукт, от произведената от него стока. Разбира се, би могло да се каже: работникът продава стоката (работната сила) за пари, изразходва тези пари за покупка на стока и след това отново продава своята работна сила, така че процесът П—С—П е представен и на страната на работника; и тъй като парите постоянно извършват обръщение между работника и капиталиста и обратно, то в зависимост от това, от чия страна се разглежда този процес, би могло с еднакво право да се каже, че работникът, както и капиталистът, представлява движението П—С—П. Обаче купувач е капиталистът. Възобновяването на процеса изхожда от него, а не от работника; а обратният приток на парите у капиталиста е обусловен от това, че работникът трябва да купува средства за живот. Тук, както и във всички процеси, в които П—С—П е форма на обръщението на едната страна, а С—П—С е форма на обръщението на другата, се разкрива, че целта на процеса на размяната е за едната страна разменната стойност, парите, а затова и увеличаването на стойността, а за другата страна — потребителната стойност, потреблението. Същото става и при обратния приток на парите в първия от разгледаните случаи, където процесът П—С—П се извършва на страната на арендатора, а С—П—С— на страната на поземления собственик; това е ясно, ако се вземе под внимание, че П, с които поземленият собственик купува стока от арендатора, представляват парична форма на поземлената рента, а следователно са вече резултат на С—П, превърната форма на оная част от продукта, която по същина на работата принадлежи на поземления собственик in natura.
Тази разновидност на процеса П—С—П — която в отношенията между работника и капиталиста е само израз на обратния приток у капиталиста на парите, които той е изразходвал за работна заплата — сама по себе си не изразява процес на възпроизводство, а изразява само обстоятелството, че купувачът на свой ред става продавач по отношение на същите лица. Тя не е също израз на парите като капитал, на оня именно процес П—С—П', където второто П' е по-голяма сума пари, отколкото първото П, и където П следователно представлява самонарастваща стойност (капитал). Обратно, това е само израз на формалния обратен приток на същата парична сума (често дори по-малка) към изходния пункт. (Под капиталист тук, естествено, се разбира класата на капиталистите.) Следователно от моя страна бе неправилно, когато аз казах в първата част[99], че формата П—С—П непременно трябва да има вида П—С—П'. Тя може да изразява просто формата на обратния приток на парите, за което аз вече намекнах пак там, обяснявайки кръговото движение на парите, които се връщат към същия изходен пункт, с обстоятелството, че купувачът на свой ред става продавач.[100]
Но не посредством този обратен приток на парите се обогатява капиталистът. Например той е платил 10 шил. работна заплата. С тези 10 шил. работникът купува от него стока. Капиталистът е дал на работника стока за 10 шил. срещу неговата работна сила. Ако той би дал на работника средства за живот на цена 10 шил. in natura, тук не би имало никакво обръщение на пари, следователно не би имало и обратен приток на пари. Това явление на обратния приток на пари няма следователно нищо общо с обогатяването на капиталиста, което произтича само от това, че в самия производствен процес капиталистът присвоява повече труд, отколкото е изразходвал за работна заплата, и че неговият продукт надвишава по такъв начин производствените разходи на този продукт, докато парите, които капиталистът плаща на работника, в никой случай не могат да бъдат по-малко от количеството пари, с което работникът купува стока от капиталиста. Този формален обратен приток на пари няма тук нищо общо с обогатяването, следователно не изразява [428] П като капитал, така както в случая, когато изразходваните за заплащане на рентата, лихвата и данъка пари се стичат обратно у платеца на поземлената рента, лихвата и данъка, този обратен приток не включва увеличение или възстановяване на стойността.
П—С—П, доколкото това движение представлява формален обратен приток на пари у капиталиста, изразява само обстоятелството, че дадената от капиталиста парична асигнация е реализирана в неговата собствена стока.
Пример на неправилно тълкуване на този паричен приток — на това връщане на парите в техния изходен пункт — виж по-горе в раздела за Дестют дьо Траси[101]. Като втори пример — особено с оглед на паричното обръщение между работника и капиталиста — трябва да се приведе по-нататък Брей[102]. Най-после по отношение на капиталиста, който дава пари в заем, да се приведе Прудон[103].
Тази форма на обратен приток П—С—П се наблюдава навсякъде, където купувачът на свой ред става продавач; тя следователно се наблюдава на страната на целия търговски капитал, където всички купувачи купуват един от друг, за да продават, и продават, за да купуват. Възможно е купувачът — П— да не може да продаде стоката, например ориза, по-скъпо, отколкото я е купил; възможно е той да е принуден дори да продаде стоката под нейната цена. В такъв случай ние бихме имали само просто връщане на парите, тъй като тук покупката преминава в продажба, без парите да са се проявили като самонарастваща стойност, като капитал.
Същото става например при размяната на постоянен капитал. Машиностроителят купува желязо от производителя на желязо и му продава машина. В този случай парите се стичат обратно у машиностроителя. Те са били изразходвани като покупно средство за придобиване на желязо. След това те служат на производителя на желязо като покупно средство за придобиване на машина и така се стичат обратно у машиностроителя. Срещу дадените пари машиностроителят е получил желязо, срещу получените пари той е дал машина. Едно и също количество пари е направило тук възможно обръщението на двойно по-голяма стойност. Например с 1000 ф. ст. машиностроителят е купил желязо; със същите 1000 ф.ст. производителят на желязо купува машини. Стойността на желязото и машините заедно = 2000 ф. ст. Но така в движение трябва да се намират 3000 ф. ст.: 1000 ф. ст. в пари, 1000 ф. ст. в машини и 1000 ф. ст. в желязо. Ако капиталистите разменяха in natura, стоките биха преминавали от ръце в ръце, без нито един фартинг да се е намирал при това в обръщение.
Същото става и тогава, когато капиталистите се разплащат помежду си и парите им служат като платежно средство. Ако в обръщение са книжни пари или кредитни пари (банкноти), общото положение на нещата се изменя само в едно отношение. В този случай има още 1000 ф. ст. в банкноти, но те са лишени от „вътрешна стойност“. Във всеки случай и тук има 3000 ф. ст.: 1000 ф. ст. желязо, 1000 ф. ст. машини и 1000 ф. ст. банкноти. Но тези 3000 ф. ст. съществуват, както и в първия случай само защото машиностроителят е имал в свои ръце 2000 ф. ст.: за 1000 ф. ст. — машини и за 1000 ф. ст. — пари (в злато и сребро или в банкноти). И в двата случая производителят на желязо само връща на машиностроителя тия последните (т. е. парите), тъй като производителят на желязо ги е получил изобщо само защото машиностроителят като купувач не е непосредствено след това на свой ред продавач: той е заплатил първата стока, желязото, не със стока, а с пари. А когато плаща със стока, т. е. продава своята стока на производителя на желязо, последният му връща парите, тъй като не се плаща два пъти, един път в пари, а втори път в стока.
И в двата случая златото или банкнотата представлява превърната форма на стоката, която е била купена от машиностроителя, или на стоката, която след това неговият контрагент е купил от него; или те представляват такава стока, която, макар и да не е била купена, все пак е била превърната в пари, както става, когато поземленият собственик (неговите прадеди и т. н.)[104] получава доход. Следователно тук връщането на парите изразява само обстоятелството, че оня, който е платил пари за стоката и ги е пуснал в обръщението, ги извлича обратно оттам чрез продажба на друга стока, която той пуща в обръщението.
Същите 1000 ф. ст., за които току-що ставаше дума, можеха, извършвайки обръщение между капиталистите, да преминат в продължение на един ден през четиридесет, петдесет ръце и това би било само преминаване на капитала от едни ръце в други. Машината би преминала у производителя на желязо, желязото — у селянина, зърнените храни — у фабриканта на нишесте или спирт, и т. н. В края на краищата 1000 ф. ст. биха могли отново да се озоват в ръцете на машиностроителя, от последния да преминат у производителя на желязо и т. н. И така с помощта на тези 1000 ф. ст. би извършвал обръщение капитал от 40 000 и повече фунта стерлинги, при което парите биха могли постоянно да се връщат у оня, който пръв ги е пуснал в обръщение. Част от печалбата, получена от тези 40 000 ф. ст., се превръща в лихва, плащана от различните капиталисти, например от машиностроителя — на лицето, което му е дало заем от 1000 ф. ст., от производителя на желязо — на оня, който му е дал в заем 1000 ф. ст., отдавна изразходвани от него за въглища и т. н. или за работна заплата и т. н. Оттук господин Прудон прави извода, че тези хиляда фунта стерлинги носят цялата лихва, получавана от 40 000 ф. ст. Следователно, ако нормата на лихвата беше равна на 5, лихвите биха възлезли на 2000 ф. ст. Като предполага това, той правилно изчислява, че 1000 ф. ст. са принесли 200%. Такъв е прославеният критик на политическата икономия!*3
Но макар процесът П—С—П в този вид, в който той представлява паричното обръщение между капиталиста и работника, сам по себе си да не изразява никакъв акт на възпроизводство, все пак постоянното повтаряне на този процес, непрекъснатостта на обратния приток на парите, сочи за възпроизводство. Нито един купувач не може изобщо да се явява постоянно като продавач, ако не възпроизвежда продаваните от него стоки. Наистина това важи за всички, които живеят не от рента, лихви или данъци. Но у единия контрагент винаги се извършва, когато процесът е завършен, обратен приток на пари П—С—П, както у капиталиста в неговото отношение към работника или пък към поземления собственик или към рентиера (у последните двама само обратен приток на пари). У другия контрагент процесът завършва с покупка на стока, т. е. извършва се процесът С—П—С, както при работника. Работникът постоянно възобновява този процес. Инициативата е винаги негова като продавач, а не като купувач. Същото се отнася до цялата съвкупност на паричното обръщение [429], което означава само изразходване на доход. Капиталистът например сам потребява през годината известно количество продукти. Той е превърнал своята стока в пари, за да изразходва тези пари за покупка на стоки, които той има намерение окончателно да употреби. Тук се извършва С—П—С и не става обратен приток на пари у капиталиста, но парите се стичат обратно у продавача (например у бакалина), капиталът на когото се възстановява благодарение на това, че капиталистът изразходва своя доход.
Но ние видяхме също, че съществува размяна на доход срещу доход, обръщение на доходите. Месарят купува хляб от пекаря, пекарят купува месо от месаря; и двамата потребяват своя доход. Месарят не заплаща месото, което сам изяжда; също така и пекарят не заплаща хляба, който самият той изяжда. Всеки от тях потребява тази част от дохода in natura.Но възможно е месото, което пекарят купува от месаря, да възстановява на този последния не капитал, а доход, т. е. определена част oт продаденото от него месо, която представлява не просто неговата печалба, а оная част от неговата печалба, която самият той възнамерява да потреби като доход. Хлябът, който месарят купува от пекаря, също е за месаря изразходване на неговия доход. При уреждане на сметките единият или другият трябва да заплати само балансовата разлика. Балансираната част на техните взаимни покупки и продажби не влиза в паричното обръщение. Но да предположим, че пекарят трябва да плати балансовата разлика и че тази разлика представлява доход за месаря. Тогава месарят Ще изразходва парите на пекаря, за да получи други предмети за потребление. Да предположим, че това ще бъдат 10 ф.. ст., които той плаща на шивача. Ако тези 10 ф. ст. представляват за шивача доход, то шивачът ги изразходва по същия начин. Той на свой ред ще купи с тях хляб и т. н. С това парите се връщат обратно у пекаря, но те му възстановяват вече не дохода, а капитала.
Може да бъде поставен и следният въпрос: в процеса П—С—П, който се извършва от капиталиста и който представлява самонарастваща стойност, капиталистът извлича от обръщението повече пари, отколкото е пуснал в обръщение. (Към това собствено се е стремил събирачът на съкровища, но не го е постигнал. Защото той извлича от сферата на обръщението във формата на злато и сребро не повече стойност, отколкото е пуснал в нея във формата на стока. Той притежава сега по-голяма стойност във формата на пари, докато преди е притежавал по-голяма стойност във форма на стока.) Нека всички производствени разходи на стоката на капиталиста да са равни на 1000 ф. ст. Той продава своята стока за 1200 ф. ст., защото в тази стока се съдържа сега незаплатен труд 20%, или 1/5 — труд, който той продава, макар и да не го е заплатил. Как е възможно всички капиталисти, класата на промишлените капиталисти, постоянно да извличат от обръщението повече пари, отколкото пускат в него? От друга страна, може да се каже, че капиталистът постоянно пуска в обръщението повече, отколкото извлича от него. Той е трябвало да заплати своя основен капитал. Но той продава този последния само паралелно с неговото потребяване, само на части. Влизайки изцяло в процеса на производството на стоката, основният капитал винаги влиза в стойността на стоката само с много по-малка част. Ако периодът на обръщението на основния капитал е равен на 10 години, в стоката влиза всяка година само една десета част от него, а останалите 9/10 не влизат в паричното обръщение, тъй като те изобщо не постъпват в обръщението във формата на стока. Такъв е единият въпрос.
Ние ще разгледаме тази проблема по-късно[106], а сега да се върнем към Кене.
Но предварително — още по един въпрос. Обратният приток на банкнотите в банката, която шконтира полици или също така дава заеми в банкноти, представлява съвсем друго явление, различно от разгледаните досега обратни приливи на пари. В този случай се предполага превръщането на стоката в пари. Стоката получава парична форма още преди да е продадена, може би дори още преди да е произведена. Но възможно е тя вече да е и продадена (срещу полица). Във всеки случай тя още не е заплатена, още не е превърната обратно в пари. Следователно това превръщане и в единия, и в другия случай се антиципира. Щом стоката бъде продадена (или се предполага, че е продадена), парите се стичат обратно в банката — или в нейните собствени банкноти, които тогава се връщат от обръщението; или в чужди банкноти, които се разменят тогава срещу нейните собствени банкноти (между банкерите), така че и едните, и другите банкноти се изтеглят от обръщението, връщат се в своя изходен пункт; или в злато и сребро. Ако това злато и сребро отива за обмяна на банкноти на банката, които се намират в ръцете на трети лица, банкнотите се връщат в банката. Ако банкнотите не се предявяват за обмяна, намиращите се в обръщение злато и сребро намаляват с такова количество, каквото лежи сега вместо банкноти в хранилищата на банката.
Във всички тия случаи процесът се състои в следното:
Наличното битие на парите (превръщането на стоката в пари) е било антиципирано. Когато стоката действително се превръща в пари, тя се превръща в пари за втори път. Но това второ парично битие на стоката се връща към изходния пункт, то погасява, замества нейното първо парично битие, връща се от обръщението в банката. Възможно е това второ парично битие на стоката да се изразява в същата, съвсем идентична маса банкноти, в която се изразяваше нейното първо парично битие. Например полицата е била шконтирана от фабрикант на прежда. Той е получил полицата от тъкача. С получените 1000 ф. ст. фабрикантът на прежда е платил за въглища, памук и т. н. Различните лица, през ръцете на които минават тези банкноти за заплащане на техните стоки, ги изразходват в края на краищата за покупка на платно и по този начин банкнотите попадат у тъкача, който в деня на падежа на полицата я заплаща на предача със същите банкноти, а предачът ги връща на банката. Съвсем не е необходимо второто (посмъртно) превръщане на стоката в пари — след неговото антиципирано превръщане — [430] да се извършва с други пари, различни от първото. И по този начин изглежда, като че предачът всъщност нищо не е получил, защото в началото той е заел банкноти, а процесът завършва с това, че предачът ги получава обратно и ги връща на банката, която ги е издала. Но в действителност същата банкнота е служила през това време като средство за обръщението и платежно средство и предачът отчасти е плащал с нея своите дългове, отчасти е купувал с нея необходимите за възпроизводството на преждата стоки и по този начин е реализирал принадена стойност (това значи експлоатация на работниците), част от която той може да изплати сега на банката. И при това — също с пари, защото у него са се стекли обратно повече пари, отколкото той е изразходвал, авансирал, вложил. По какъв начин? Това пак се отнася до въпроса, чието разглеждане ние отложихме[107].
[4) ОБРЪЩЕНИЕ МЕЖДУ АРЕНДАТОРИТЕ И ПРОМИШЛЕНИЦИТЕ
В ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА]
И така ние се връщаме към Кене. Преминаваме към третия и четвъртия акт на обръщението.
Р — поземленият собственик — купува за 1 млрд. промишлени стоки от S[108] („безплодната“ класа, заета в промишлеността; в таблицата — линията а—с[109]). Тук парите, 1 млрд., привеждат в обръщение стока на същата сума. {Това е, защото в дадения случай се извършва еднократна размяна. Ако Р купуваше стоката от S на части и също така на части получаваше своята рента от F (фермера), промишлените стоки на сума 1 млрд. биха могли да бъдат купени, да речем, със 100 млн. Защото Р купува при това за 100 млн. промишлени стоки от S, S купува за 100 милиона хранителни продукти от F, F плаща 100 млн. рента на Р; и ако това би се повторило 10 пъти, то от S у Р и от F у S биха преминали стоки за 100 млн. Х 10, а от F у Р би преминала рента от 100 млн. X 10. Цялото обръщение би се извършило посредством 100 млн. Но ако F плаща цялата рента наведнъж, то от 1 млрд., намиращ се в ръцете на S, и от 1 млрд., който се връща у F, една част би могла да се пази в сандъка, а друга да извършва обръщение.} Стока за 1 млрд. е преминала сега от S у Р, и, обратно, парите на сума 1 млрд. са преминали от Р у X Това е просто обръщение. Парите и стоката само преминават от едни ръце в други във взаимно противоположни посоки. Но освен хранителните продукти за 1 млрд., които арендаторът е продал на Р и които по такъв начин са преминали в сферата на потреблението, в потреблението са преминали още за 1 млрд. фабрични стоки, които S е продал на Р. Трябва да се отбележи, че тия стоки са съществували още преди новата реколта (иначе Р не би могъл да ги купи срещу продукт от новата реколта).
S от своя страна купува от F хранителни продукти за 1 млрд. По този начин сега от обръщението е преминала в потребление още една пета част от брутния продукт. Този един милиард изпълнява във връзките между S и Р функцията на средство на обръщението. Но същевременно тук имаме две явления, които не срещаме в процеса между S и Р. В този последния процес S отново е превърнал в пари част от своя продукт, а именно промишлени стоки за 1 млрд. А в размяната с F той превръща парите отново в хранителни продукти — което у Кене означава: в работна заплата, — следователно възстановява с тях своя изразходван за работна заплата и потребен капитал. Това обратно превръщане на 1 млрд. в средства за живот изразява у Р просто потребление, а у S — промишлено потребление, възпроизводство, тъй като S отново превръща част от своята стока в един от нейните елементи на производство — в средства за живот. По такъв начин една от тези метаморфози на стоката, нейното обратно превръщане от пари в стока, изразява тук същевременно начало на нейната действителна, а не само формална метаморфоза, начало на нейното възпроизводство, начало на нейното обратно превръщане в собствените ѝ елементи на производство. Тук същевременно се извършва и метаморфоза на капитала. Обратно, на страната на Р става само превръщане на дохода от парична форма в стокова форма. Това изразява само потребление.
Второ, когато S купува от F за 1 млрд. хранителни продукти, у F се възвръща вторият милиард, с който той е платил на Р рентата в парична форма. Но те се връщат у него само защото той отново ги изтегля от обръщението, откупва ги с еквивалент в стоки на стойност 1 млрд. Това е все едно, ако поземленият собственик би купил от него за 1 млрд. (освен първия милиард) хранителни продукти, т. е. би приел втората половина от своята парична рента от арендатора в стока и след това би разменял тази стока срещу стока, принадлежаща на S. Последният само събира за Р в стоки втората половина от двата милиарда, които F е заплатил на Р в пари. Ако плащането е ставало в натурална форма, то F би дал на Р за 2 млрд. хранителни продукти, от които Р сам би потребил 1 млрд., а другия милиард би разменял със S срещу негови промишлени стоки. В този случай би станало само следното: 1) преместване на хранителни продукти за 2 млрд. от F у Р; 2) разменна търговия между Р и S, при което първият разменя 1 млрд. хранителни продукти срещу 1 млрд. промишлени стоки, а вторият — обратно.
Вместо това са станали следните четири акта: [431] 1) преместване на 2 млрд. пари от F y Р; 2) Р купува за 1 млрд. хранителни продукти от F. Парите се връщат у F, служат като средство на обръщението; 3) Р купува за 1 млрд. пари промишлени стоки от S. Парите функционират като средство на обръщението, преминават от едни ръце в други в посока, противоположна на движението на стоката; 4) S купува с този милиард пари хранителни продукти от F. Парите функционират като средство на обръщението. Същевременно за S те извършват обръщение като капитал. Те се стичат обратно у F, тъй като сега от него е събран вторият милиард хранителни продукти, за който поземленият собственик е имал асигнация от него. Но парите се стичат обратно у F не направо от поземления собственик, а само след като са послужили като средство на обръщението между Р и S, след като те, без да са събрали още от F хранителни продукти за 1 млрд., са отнесли със себе си по своя път промишлени стоки за 1 млрд. и саги предали от промишленика на поземления собственик. Превръщането на тази стока в пари (в размяната с поземления собственик), както и следващото превръщане на парите в хранителни продукти (в размяната с арендатора), са на страната на S метаморфоза на неговия капитал, който взема най-напред формата на пари, а след това формата на съставните елементи, необходими за възпроизводство на капитала.
Следователно резултатът от предидущите четири акта на обръщение е следният: поземленият собственик е изразходвал своя доход, след като е употребил едната му половина за хранителни продукти, а другата половина — за промишлени стоки. С това са изразходвани 2-та млрд,. които той е получил като парична рента. Половината от тази сума се е върнала от него у арендатора по пряк път, другата половина — по заобиколен път, чрез S. Но S се освободил от част от своята готова стока и я е възстановил с хранителни продукти, следователно с един от елементите на възпроизводството. С тези процеси завършва обръщението, доколкото в него фигурира поземленият собственик. Но от обръщението са преминали в потребление (отчасти в непроизводително, отчасти в промишлено, доколкото поземленият собственик със своя доход е възстановил отчасти капитала на S): 1) за 1 млрд. хранителни продукти (продукт на новата реколта); 2) за 1 млрд. промишлени стоки (продукт на реколтата от предидущата година); 3) за 1 млрд. хранителни продукти, влизащи във възпроизводството, т. е. в производството на ония стоки, които S през следващата година ще трябва да разменя срещу половината от рентата на поземления собственик.
2 млрд. пари се намират отново в ръцете на арендатора. Сега той купува от S за 1 млрд. стоки за възстановяване на своите „ежегодни и първоначални аванси“, доколкото те се състоят отчасти от оръдия на труда и т. н., отчасти — от други промишлени стоки, потребявани през време на производството. Това е прост процес на обръщението. С това 1 млрд. преминава в ръцете на Sи по такъв начин се превръща в пари втората половина на неговия продукт, съществуващ в стокова форма. На двете страни става метаморфоза на капитал. 1 млрд. на арендатора се превръща обратно в елементи на производството, необходими за процеса на възпроизводството. Готовата стока на S се превръща обратно в пари, извършва формалната метаморфоза от стока в пари, без която капиталът не може да се превърне обратно в своите производствени елементи, а следователно не може да се възпроизвежда. Това е петият процес на обръщението. От обръщението преминават във възпроизводително потребление промишлени стоки за 1 млрд. (продукт на реколтата от предидущата година) (а'—b')[110].
Най-после, S превръща обратно 1 млрд. пари, в които съществува сега половината от неговата стока, в другата половина на условията за производството на тази стока — в суровини и т. н. (а''—b''). Това е просто обръщение. За S това е същевременно метаморфоза на неговия капитал в пригодна за възпроизводство форма, а за F — обратно превръщане на неговия продукт в пари. Сега от обръщението преминава в потреблението последната петина от „брутния продукт“.
И така: 1/5 влиза у арендатора в процеса на възпроизводството и не постъпва в обръщението; 1/5 се потребява от поземления собственик ; всичко — 2/5; 2/5 получава S; общо — 4/5.[111]
Тук в сметката има явен пропуск. Изглежда Кене прави изчислението по следния начин. F дава на Р за 1 млрд. хранителни продукти (линията а—b). Със суровини за 1 млрд. той възстановява капитала на S (а''—b''). Хранителните продукти за 1 млрд. образуват за S работна заплата, чиято стойност, присъединявана от него към стоките, се свежда до стойността на предметите, които той потребява в процеса на това присъединяване (с—d). А 1 млрд. остава в процеса на възпроизводството (а') и не постъпва в обръщението. Най-после, 1 млрд. в продукт възстановява „авансите“ (а'—b'). Но Кене изпуска изпредвид, че с тия промишлени стоки на стойност 1 млрд. S не купува от арендатора нито хранителни продукти, нито суровини: S в своите парични сметки с арендатора само връща на арендатора собствените му пари. Защото Кене от самото начало изхожда от предположението, че освен своя брутен продукт арендаторът има още и 2 млрд. в пари и че това изобщо е фондът, от който се черпят пари за обръщението.
Освен това Кене забравя, че свръх тези 5 млрд. брутен продукт съществуват и 2 млрд. брутен продукт в промишлени стоки, произведени преди новата реколта. Защото 5 млрд. представляват само цялата годишна продукция на арендаторите, [432] цялата реколта, получена от арендаторите, но съвсем не и брутният продукт на промишлеността, която трябва да възстанови от тази реколта елементите, които са ѝ необходими за възпроизводство.
По такъв начин имаме налице: 1) 2 млрд. пари на страната на арендатора; 2) 5 млрд. брутен продукт на земята; 3) 2 млрд. стойност в промишлени стоки. Следователно 2 млрд. в пари и 7 млрд. в продукти (земеделски и промишлени). Процесът на обръщението може да бъде представен в сбит вид по следния начин (F — арендатор, Р — поземлен собственик, S — промишленик, безплодна класа):
F плаща на Р 2 млрд. рента в парична форма, а Р купува от F за 1 млрд. хранителни продукти. По този път се реализира 1/5 от брутния продукт на арендатора. Същевременно у него се стичат обратно 1 млрд. пари. По-нататък Р купува стока за 1 млрд. от S. С това се реализира 1/2 от брутния продукт на S. В замяна на това той получава 1 млрд. пари. С тези пари той купува от F хранителни продукти на стойност 1 млрд. С това S възстановява 1/2 от елементите на възпроизводството на своя капитал. По този път се реализира още 1/5 от брутния продукт на арендатора. Същевременно в ръцете на арендатора отново се оказват 2 млрд. пари, което съставлява цената за 2 млрд. хранителни продукти, продадени от него на Р и S. След това F купува от S за 1 млрд. стоки за възстановяване на половината от своите „аванси“. С това е реализирана втората половина от брутния продукт на промишленика. Най-после с последния милиард пари S купува суровини от арендатора — с това се реализира третата петина от брутния продукт на арендатора, възстановява се втората половина от елементите на възпроизводството на капитала на S, а 1 млрд. се стича обратно у арендатора. В разпореждане на този последния отново се оказват 2 млрд., което е в реда на нещата, тъй като Кене разглежда арендатора като капиталист, по отношение на когото Р е само получател на доход, а S — само получател на работна заплата. Ако арендаторът плащаше на Р и S непосредствено със свой продукт, той съвсем не би изразходвал пари. Но тъй като той изразходва пари, Р и S купуват неговия продукт с тия пари и парите се стичат обратно у него. Това е формалното връщане на парите, което се наблюдава у промишления капиталист, който започва цялата операция като купувач и след това я завършва. По-нататък, онази 1/5 от брутния продукт на арендатора, която възстановява неговите „аванси“, принадлежи на възпроизводството. Остава да се реализира оная 1/5, която се състои от хранителни продукти, непостъпващи в обръщението.
[5) ОБРЪЩЕНИЕ НА СТОКИТЕ И ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАРИТЕ
В „ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА“.
РАЗЛИЧНИ СЛУЧАИ НА ВРЪЩАНЕ НА ПАРИТЕ В ИЗХОДНИЯ ПУНКТ]
S купува от арендатора за 1 млрд. хранителни продукти и за 1 млрд. суровини, a F, обратно, купува от S само за 1 млрд. стока за възстановяване на своите „аванси“. Следователно S трябва да заплати балансова разлика от 1 млрд., плащана в последна сметка с милиарда, който S е получил от Р. Кене изглежда смесва това заплащане на 1 млрд. на арендатора с покупката на продукт на сума 1 млрд. от него. За това, как Кене си е представял това, следва да се видят бележките на Бодо.[112]
Всъщност (според нашата сметка) 2-та млрд. са послужили само за следното: 1) за заплащане рента в размер 2 млрд. в пари, 2) за обръщение на брутния продукт на арендатора на сума З млрд. (от които 1 млрд. хранителни продукти, които преминават у Р, и 2 млрд. хранителни продукти и суровини, които преминават у S) и за обръщение на 2 млрд. брутен продукт на S (от които 1 млрд. — за Р, за негово потребление, и 1 млрд. — за F, който потребява тези продукти с цел за възпроизводство).
При последната покупка (а''—b'') S, който купува суровини от F, му плаща за стоката в пари.
[433] И така, още веднъж:
S е получил от Р 1 млрд. в пари. С този милиард пари той купува от F хранителни продукти на стойност 1 млрд. Със същия милиард пари F купува от S стоки. Със същия милиард пари S купува от F суровини.
Или: S купува от F за 1 млрд. в пари суровини и за 1 млрд. в пари хранителни продукти. F купува от S стоки за 1 млрд. в пари. В този последния случай 1 млрд. се е върнал обратно у S, но само защото S, както приехме, освен 1 млрд. в пари, които той е получил от поземления собственик, и 1 млрд. стока, която той има за продажба, е разполагал още с един милиард в пари, който самият той е пуснал в обръщението. Съгласно това предположение за обръщението на стоките между S и арендатора вместо 1 млрд. пари биха били нужни 2 млрд. В резултат 1 млрд. се е върнал у S. Това е, защото последният купува от арендатора за 2 млрд. в пари. А арендаторът купува от S за 1 млрд., като му заплаща половината от получените от самия него пари.
В първия случай S купува на два пъти. Най-напред той изразходва 1 млрд.; този милиард се стича обратно у него от F, а след това той още веднъж изразходва същия този милиард — вече окончателно, — като го заплаща на F, и по такъв начин у него вече нищо не се стича обратно.
Напротив, във втория случай S купува наведнъж за 2 млрд. И когато F на свой ред купува за 1 млрд. от S, този милиард остава у S. Обръщението би изисквало в този случай 2 млрд. вместо един. В първия случай 1 млрд. пари е реализирал посредством два оборота стоки за 2 млрд. Във втория случай 2 млрд. пари са реализирали стоки също за 2 млрд. посредством един оборот. И когато арендаторът плаща сега обратно 1 млрд. на промишленика S, последният получава от това не повече, отколкото в първия случай. Защото освен стоки за 1 млрд. той е пуснал в обръщението и 1 млрд. пари от своя собствен фонд, който съществува още преди започването на този процес на обръщение. Той ги е дал за нуждите на обръщението и затова парите се стичат обратно у него.
В първия случай: S с 1 млрд. пари купува от F стока за 1 млрд. F с 1 млрд. пари купува за 1 млрд. стока от S, c 1 млрд. пари S купува от F за 1 млрд. стока, тъй че у F остава 1 млрд. пари.
Във втория случай: S с 2 млрд. пари купува за 2 млрд. стока от F. Последният с 1 млрд. пари купува от S стока за 1 млрд. Както и в първия случай, арендаторът задържа у себе си 1 млрд. пари. A S получава обратно милиарда, който е бил капитал, авансиран от негова страна на обръщението, и който сега се връща у него от обръщението. S купува за 2 млрд. стока от F. F купува за 1 млрд. стока от S. Следователно при всички обстоятелства S трябва да плати балансова разлика от 1 млрд., но не повече. Тъй като S, плащайки посочената балансова разлика, благодарение на особеностите на този вид обръщение е заплатил на арендатора 2 млрд., арендаторът му връща 1 млрд., докато в първия случай той не му връща никакви пари.
А именно в първия случай S купува за 2 млрд. от F, a F — за 1 млрд. от S. Следователно балансовата разлика, както и преди, възлиза на 1 млрд. в полза на F. Но тази разлика му се заплаща така, че у него се стичат обратно собствените му пари, тъй като отначало S купува за 1 млрд. от F, след това F купува за 1 млрд. от S и най-после S купува за 1 млрд. от F. Един милиард тук е привел в обръщение 3 млрд. Но общо в обръщението се е намирала стойност (ако като пари са служили реални пари), равна на 4 млрд.: 3 — в стоки и 1 — в пари. Извършващата обръщение и първоначално (за заплащане на арендатора) пусната в обръщението парична сума нито веднъж не е надвишавала 1 млрд., т. е. нито веднъж не е надвишавала балансовата разлика, която S е трябвало да плати на F. Благодарение на това, че F купува за 1 млрд. от S, преди по следният да купи втори път от F за 1 млрд., S може да заплати своята балансова разлика с този милиард.
Във втория случай S пуска в обръщението 2 млрд. Той наистина купува с тях стока на стойност 2 млрд. от F. Тук тия 2 млрд. са нужни като средство на обръщението и те се дават срещу еквивалент в стока. Но F на свой ред купува от S за 1 млрд. Следователно у S се връща 1 млрд., тъй като балансовата разлика, която той трябва да плати на арендатора, възлиза не на 2 милиарда, а само на един. S е възстановил сега на арендатора един милиард в стока, следователно F трябва да върне на 5 милиарда, който S, както сега се оказа, му е надплатил в пари. Този случай е доста забележителен, за да се спрем един миг на него.
При предположеното по-горе обръщение на стоки за 3 млрд., от които 2 млрд. са хранителни продукти [и суровини], а 1 млрд. — промишлени стоки, са възможни различни случаи; но тук трябва да се вземе под внимание, първо, че според предположението на Кене към началото на процеса на обръщението между S и F1 млрд. пари се намира в ръцете на S и 1 млрд. пари — в ръцете на F, второ, за илюстрация да приемем, че S освен 1 млрд. пари, получен от Р, има и 1 млрд. пари в касата.
[434] I) Първо, случаят, представен у Кене. S c 1 млрд. пари купува от F за 1 млрд.стока; Fc 1 млрд. пари, получен от S, купува от последния за 1 млрд стока; най-после, S с върналия се у него пo такъв начин 1 млрд. пари купува от F за 1 млрд. стока. Следователно у F остава милиардът пари, който представлява за него капитал (фактически този милиард заедно с другия милиард пари, който той е получил обратно от Р, образува доход, с който той през следващата година отново изплаща рентата в пари — а именно 2 млрд. пари). Тук 1 млрд.пари е извършил обръщение три пъти: от S у F, от F у S, от S у F — и всеки път за заплащане на 1 млрд. в стока, следователно всичко за 3 млрд. Ако самите пари имат стойност, в обръщение се намират стойности за 4 млрд. Парите функционират тук само като средство на обръщението, но за F, в чиито ръце те остават в края на краищата, те се превръщат в пари и eventualiter*4 — в капитал.
II) Второ. Парите функционират само като платежно средство. В този случай се прави баланс между S, който купува от F за 2 млрд. стока, и F, който купува от S за 1 млрд. стока. Балансовата разлика от 1 млрд. трябва да бъде заплатена от S след свършване на сделката в пари. Както и в предидущия случай, 1 млрд. пари попада в касата на F, обаче с тази разлика, че преди това те не са служили тук като средство на обръщението. Тези пари представляват за F предаване на капитал, тъй като те само му възстановяват капитала, който се е състоял от 1 млрд. стока. Така в обръщението са влезли, както и в първия случай, за 4 млрд. стойности. Но вместо три движения на един милиард пари е станало само едно и парите са заплатили само една равна на самите тях сума в стокови стойности. А в първия случай те са заплатили стойност три пъти по-голяма от тяхната собствена стойност. В сравнение с първия случай тук липсват двата излишни акта на обръщение.
III) Трето. F, разполагайки с един милиард пари (който той е получил от Р), се явява отначало като купувач, купува за 1 млрд. стока от S. Този милиард пари — вместо да лежи неизползван у F като съкровище до плащането на рентата за следната година — влиза по такъв начин в обръщението. И така у S се намират 2 млрд. пари (1 млрд. пари, получен от Р, и 1 млрд. пари, получен от F). С тези 2 млрд. пари той купува от F стока на стойност 2 млрд. Сега в обръщението се оказаха стойности за 5 млрд. (3 млрд. в стока и 2 млрд. пари). Извършило се е обръщение на 1 млрд. пари и 1 млрд. в стока и обръщение на 2 млрд. пари и 2 млрд. в стока. От тези 2 млрд. пари милиардът, който изхожда от арендатора, извършва обръщение два пъти, а милиардът, който изхожда от S, само един път. Сега у F се стичат 2 млрд. пари, но от тях само 1 млрд. пари салдира неговия баланс, а другият милиард пари, пуснат в обръщението от самия него, тъй като той пръв се е явил като купувач, се връща у него чрез процеса на обръщението.
IV) Четвърто. S с 2 млрд. пари (1 млрд. пари, получен от Р, и 1 млрд., който той сам пуска в обръщението от своята каса) купува наведнъж от F стока на стойност 2 млрд. На свой ред F купува за 1 млрд. стока от S, следователно връща му 1 млрд. пари, задържайки, както и в предидущия случай, 1 млрд. пари за салдиране на баланса между него и S. Сега са извършвали обръщение стойности за 5 млрд. А актовете на обръщението са два.
В случай III — от 2 млрд. пари, които S дава на F, 1 млрд. представлява парите, които F сам е пуснал в обръщението, и само 1 млрд. представлява парите, пускани в обръщение от S. Тук у F се стичат 2 млрд. пари вместо 1 млрд., но фактически той получава само 1 млрд., тъй като другия милиард той сам е пуснал в обръщение. В случай IV — у S се връща 1 млрд., но това е милиардът пари, който самият той е пуснал в обръщение от своята каса, а не го е получил от продажба на своята стока на арендатора.
Ако в случай I, както и в случай II, никога не извършват обръщение повече от 1 млрд. пари и при това в случай I те извършват обръщение три пъти, три пъти преминават от ръце в ръце, а в случай II само един път — това се обяснява просто с обстоятелството, че в случай II се предполага развит кредит, а следователно икономия в плащанията, докато в случай I става бързо движение, но всеки път парите се явяват при това като средство на обръщението, така че всеки път стойността трябва да се появява на двата полюса в двояк вид: на единия полюс — във вид на пари, на другия — във вид на стока. Ако в случай III и IV извършват обръщение 2 млрд. пари — вместо 1 млрд., както беше в случаи I и II, това е, защото и в двата случая в обръщение влиза наведнъж стокова стойност от 2 млрд. (в случай III ние имаме работа със S като купувач, който приключва процеса на обръщението, а в случай IV — със S като купувач, който открива процеса на обръщението); накратко казано, в обръщението изведнъж влизат за 2 млрд. стоки и при това се предполага, че те се купуват незабавно, а не се плащат едва след приключването на баланса.
Във всеки случай най-голям интерес представлява в това движение милиардът пари, който в случай III оставя у себе си арендаторът, а в случай IV — промишленикът, макар и в двата случая балансовата разлика от 1 млрд. да се заплаща на арендатора и този последният в случай III да не получава нито грош повече, а в случай IV — нито грош по-малко. Тук, разбира се, през цялото време се разменят еквиваленти и когато говорим за балансова разлика, под това трябва да се разбира само еквивалентът на стойността, заплащан в пари, а не в стока.
В случай III F пуска в обръщение 1 млрд. пари и получава в замяна от S стоков еквивалент, т. е. получава за 1 млрд. стока. Но след това S купува от него стока за 2 млрд. пари. Така първият милиард пари, които F е пуснал в обръщение, се връща у него, но затова пък от него излиза 1 млрд. в стоки. Този милиард в стоки му се заплаща с парите, които той е изразходвал. Втория милиард пари F получава като плащане за втория милиард стока. Тази парична балансова разлика в негова полза се получава, защото той купува стока общо само за 1 млрд. пари, а от него купуват стока на стойност 2 млрд.
[435] В случай IV S наведнъж пуска в обръщение 2 млрд. пари и получава в замяна от F за 2 млрд. стока. F на свой ред купува от него за 1 млрд. стока с парите, изразходвани от самия S, и по такъв начин 1 млрд. пари се връща у S.
В случай IV S фактически дава на арендатора в стока за 1 млрд. стока, равняваща се на 1 млрд. пари, и в пари — 2 млрд., следователно всичко 3 млрд. пари. А той получава от F само за 2 млрд. стока. Ето защо F трябва да му върне 1 млрд. пари.
В случай III F дава на S в стока за 2 млрд. стока (=2 млрд. пари) и в пари — 1 млрд. пари, следователно всичко 3 млрд. пари, а получава от него само за 1 млрд. стока = 1 млрд. пари. Ето защо S трябва да му върне 2 млрд. пари; 1 млрд. той заплаща с парите, които е пуснал в обръщение F, а 1 млрд. той сам пуска в обръщение. F оставя у себе си като балансова разлика 1 млрд. пари; той не може да остави у себе си и двата милиарда.
И в двата случая S получава за 2 млрд. стока, a F — за 1 млрд. стока плюс 1 млрд. пари, т. е. парична балансова разлика. Ако в случай III у F се стичат освен това още 1 млрд. пари, това са само парите, които той е пуснал в обръщение свръх онова, което извлича от обръщението чрез продажба на стоките. Също така стои работата и със S в случай IV.
И в двата случая S трябва да плаща балансова разлика от 1 млрд. в пари, тъй като той изтегля от обръщението стока за 2 млрд., а пуска в обръщение стока само за 1 млрд. И в двата случая F трябва да получи в пари балансова разлика от 1 млрд. пари, защото той пуска в обръщение за 2 млрд, стока, а изтегля от обръщението стока само за 1 млрд., така че вторият милиард стока трябва да му бъде салдиран в пари. В последна сметка само този именно милиард пари може и в двата случая да преминава от ръце в ръце. Но тъй като в обръщение се намират 2 млрд. пари, този милиард трябва да се върне у оня, който го е пуснал в обръщение, бил той F, който е получил от обръщението балансова разлика от 1 млрд. пари и освен това е пуснал в обръщение и друг милиард пари, или S, който трябва да заплати като балансова разлика само 1 млрд. пари и освен това е пуснал в обръщение още 1 млрд. пари.
В случай III в обръщението постъпват за 1 млрд. пари повече, отколкото е необходимо за обръщението на стоковата маса при други обстоятелства, тъй като F, явявайки се пръв в ролята на купувач, трябва да пусне пари в обръщение, каквито и да бъдат окончателните му сметки. В случай IV в обръщението постъпват също 2 млрд. пари — вместо само един милиард, както в случай II, — защото в случай IV, първо, още в самото начало S се явява като купувач и, второ, той купува за 2 млрд. стока наведнъж. В случай III и IV паричната маса, която извършва обръщение между тези купувачи и продавачи, в края на краищата може да се равнява само на балансовата разлика, която трябва да плати един от тях. Защото парите, които S или F е дал свръх тази сума, им се заплащат обратно.
Да предположим, че F купува от S за 2 млрд. стока. В такъв случай работата би имала следния вид. F дава на S 1 млрд. пари за стока. S купува стока за 2 млрд. пари от F, благодарение на което у последния се връща първият милиард и свръх това още един милиард пари. F отново купува от S за 1 млрд. в пари, благодарение на което тази сума се връща у S. Към края на процеса F би имал стока за 2 млрд. пари и тоя милиард пари, с който той е разполагал първоначално, още преди да започне процесът на обръщението; а S би имал за 2 млрд. стока и 1 млрд. пари, с който той също така е разполагал от самото начало. Милиардът пари, който принадлежи на F, и милиардът пари, който принадлежи на S, биха изиграли ролята само на средство на обръщението, за да се върнат след това у двете страни, които са ги пуснали в обръщение като пари, или в дадения случай също и като капитал. Ако и двете тия страни биха употребили парите като платежно средство, те биха се разплатили със стока за 2 млрд. за стока също за 2 млрд.; техните сметки биха се покрили една друга; нито един грош не би извършил обръщение между тях.
Следователно парите, циркулиращи като средство на обръщението между тези две страни, всяка от които противостои на другата двояко — и като купувач, и като продавач, — тези пари се връщат обратно; при това са възможни три случая на тяхното обръщение.
[Първо] Вкараните в обръщение стокови стойности се уравновесяват взаимно. В този случай парите се връщат у оня, който ги е авансирал на процеса на обръщението и така е покрил разходите по обръщението със своя капитал. Така например, ако F и S купуват всеки за 2 млрд. стока един от друг, при което първия акт прави S, то този последният купува стока от F наведнъж за 2 млрд. пари. F му връща тези 2 млрд. пари, купувайки от него за 2 млрд. стока. По такъв начин S — както преди сделката, така и след нея — има 2 млрд. в стоки и 2 млрд. в пари. Или ако те двамата — както в приведения по-горе случай — авансират средства на обръщението в размер на една и съща част от купуваната от тях стока, то и на двете страни у всеки от тях се връща сумата, която той е авансирал на процеса на обръщението; така например ние видяхме по-горе, че 1 млрд. пари се връща у F и 1 млрд. пари у S.
Второ. Стоковите стойности, разменени между двете страни, не се уравновесяват взаимно. Образува се балансова разлика, която трябва да бъде заплатена в пари. И ако, както по-горе в случай I, стоковото обръщение се е извършвало така, че в обръщението не са постъпвали повече пари, отколкото е необходимо за заплащане на балансовата разлика — като през цялото време само тази сума се е движила между двете страни, — в края на краищата тя попада в ръцете на последния продавач, който трябва да е получил балансовата разлика.
Трето. Стоковите стойности, разменени между двете страни, не се уравновесяват взаимно; трябва да бъде заплатена балансова разлика; но стоковото обръщение се извършва в такава форма, че в обръщение се намират повече пари, отколкото е необходимо за заплащане на балансовата разлика; в този случай парите, които надвишават тази балансова разлика, се връщат у страната, която ги е авансирала. В случай III те се връщат у оня, който получава разликата, в случай IV — у оня, който трябва да я заплати.
В случаите, обединени под рубрика „Второ“, парите се връщат у получателя на балансовата разлика само при условие, че той пръв се явява в ролята на купувач, както беше в примера с работника и капиталиста. Ако другата страна се явява първа в ролята на купувач, парите отиват от нея у нейния контрагент, както става в случай II.
[436] {Всичко това става, разбира се, само при предположение, че покупката и продажбата на определено количество стоки се извършва между едни и същи лица, така че всяко от тях се явява по отношение на другата страна последователно ту като купувач, ту като продавач. Да предположим, обратно, че стока на сума 3 хиляди е разпределена на равни части между стокопритежателите-продавачи А, А' и А'' и че на тях противостоят купувачите В, В' и В''. Ако трите акта на покупка се извършват тук едновременно, следователно един до друг пространствено, то трябва да се намират в обръщение 3 хиляди пари, така че в края на краищата всеки А да притежава 1000 в пари и всеки В— 1000 в стока. Ако актовете на покупка се извършват един след друг, последователно по време, това създава възможност за обръщение на една и съща хиляда пари само ако метаморфозите на стоките се преплитат една с друга, т. е. ако част от действащите лица се явява както в ролята на купувачи, така и в ролята на продавачи, макар и не по отношение на едни и същи лица, както в приведения по-горе случай, а по отношение на едни — в ролята на купувачи, а по отношение на други — в ролята на продавачи. Така например: 1) А продава на В за 1000 ; 2) А купува с тази хиляда от В'; 3) В' купува с тази хиляда от А'; 4) А' — с тази хиляда от В''; 5) В'' с тази хиляда — от А''. Парите в този случай биха преминавали пет пъти от ръце в ръце, премествайки се между шест лица, но при това би извършвала обръщение и стока за 5 хиляди. Ако би извършвала обръщение стока само за 3 хиляди, бихме имали следното: 1) А купува за 1000 от В; 2) В купува за 1000 от А'; 3) А' купува за 1000 от В'. Три премествания между четири лица. Това е процесът П—С.}
Разгледаните по-горе случаи не противоречат на развития по-рано закон,
„че при дадена скорост на оборота на парите и при дадена сума на стоковите цени количеството на извършващите обръщения средства представлява определена величина“ (1, стр. 85)[113].
В приведения по-горе пример — случай I — 1000 в пари[114] извършват обръщение три пъти и при това привеждат в движение стоки за 3000. Ето защо масата на извършващите обръщение пари = 3000 (сума на цените) / 3 (скорост на оборота) или 3000 (сума на цените) / 3 оборота = 1000 пари.
В случай III или IV сумата на цените на стоките, които извършват обръщение, е наистина същата (3000 пари); но скоростта на оборота е друга. 2000 пари правят един оборот, т. е. 1000 пари плюс 1000 пари. Но от тези 2000 пари 1000 правят още един оборот. 2000 пари служат за обръщение на две трети от стоката, която има стойност 3000, а половината от тези пари привежда в обръщение стока за 1000, т. е. останалата третина; едната хиляда пари прави два оборота, а другата хиляда пари — само един оборот. Двукратният оборот на 1000 пари реализира стокова цена — 2000 пари, а еднократният оборот на 1000 пари реализира стокова цена = 1000 пари; всичко 3000 в стока. И така, каква е скоростта на оборота на парите по отношение на стоките, които те привеждат тук в обръщение? 2000 в пари правят 1 1/2 оборота (това е все едно, ако най-напред цялата сума извършва един оборот, а след това половината от нея — още един) = 3/2. И действително: 3000 (сума на цените) / 3/2 оборота = 2000 пари.
Но от какво се определя тук различната скорост на оборота на парите?
Както в III, така и в IV случай разликата се дължи, противоположно на случай I, на следните обстоятелства. В случай I сумата на цените на извършващите обръщение всеки път стоки никога не е нито по-голяма, нито по-малка от 4/3 от сумата на цените на цялата стокова маса, която изобщо постъпва в обръщение. През цялото време в обръщение се намира стока само за 1000. А в случаите III и IV, обратно, един път извършва обръщение стока за 2000 и един път — за 1000: следователно един път извършват обръщение 2/3 от наличната стокова маса, а един път — 1/3. По същата причина в търговията на едро трябва да се намират в обръщение по-едри монети, отколкото в търговията на дребно.
Както вече отбелязах (I, „Обръщение на парите“), обратният приток на парите показва преди всичко, че купувачът на свой ред е станал продавач[115], при което всъщност е безразлично дали той продава на същите лица, от които е купил, или на други. Но когато това става между едни и същи лица, наблюдават се явленията, които са породили толкова много заблуждения (Дестют дьо Траси)[116]. Обстоятелството, че купувачът става продавач, показва, че на продажба подлежи нова стока. Непрекъснатостта на стоковото обръщение е равнозначна на постоянното му възобновяване (I, стр. 78)[117] — следователно тук имаме процес на възпроизводство. Купувачът може да стане на свой ред продавач — както фабрикантът по отношение на работника — и без това да изразява някакъв акт на възпроизводство. Само непрекъснатостта на този обратен приток на парите, неговото повтаряне, показва, че тук има процес на възпроизводство.
Обратният приток на парите, който представлява обратно превръщане на капитала в неговата парична форма, свидетелства неизбежно за завършването на един оборот и за възобновяването на възпроизводството, ако капиталът продължава своето движение като такъв. И тук, както и във всички други случаи, капиталистът е бил продавач, С—П, а след това става купувач, П—С, но само в П неговият капитал отново притежава формата, в която той може да бъде разменен срещу своите елементи на възпроизводство, и С представлява тук тези елементи на възпроизводство. П—С представлява тук превръщане на паричния капитал в производителен, или промишлен, капитал.
По-нататък, обратният приток на пари в техния изходен пункт може, както видяхме, да свидетелства, че в резултат на редица покупки и продажби паричната балансова разлика се получава в полза на купувача, който открива редицата на тези процеси. F купува от S за 1000 в пари. S купува от F за 2000 в пари. Тук 1000 пари се стичат обратно у F. Що се отнася до другите хиляда, тук става само просто преместване на парите между S и F.
[437] Най-после обратният приток на парите в изходния пункт може да става и без това да изразява заплащане на балансова разлика; това може да става как го 1) когато балансът на плащанията се уравновесява, т. е. когато няма да се плаща в пари никаква балансова разлика, така 2) и когато балансът не е уравновесен и има да се плаща балансова разлика в пари. Виж разгледаните по-горе случаи. Във всички тия случаи е безразлично дали например в отношение с F влиза един и същ S. Тук S представлява по отношение на F и F по отношение на S цялата съвкупност от ония, които му продават и купуват от него (точно както в примера, където плащането на балансова разлика се проявява в обратен приток на парите). Във всички тези случаи парите се стичат обратно у онзи, който, тъй да се каже, ги е авансирал на процеса на обръщението. Те както банкнотите са извършили своята работа в обръщението и се връщат у лицето, което ги е пуснало в обръщение. Тук парите служат само като средство на обръщението. Капиталистите, които се явяват последни, се разплащат един друг и по такъв начин парите се връщат у този, който пръв ги е пуснал в обръщение.
Остава още отложеният за по-нататъшно разглеждане въпрос: капиталистът извлича от обръщението повече пари, отколкото е пуснал в него[118].
[6) ЗНАЧЕНИЕ НА „ИКОНОМИЧЕСКАТА ТАБЛИЦА“
В ИСТОРИЯТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИКОНОМИЯ]
Да се върнем към Кене.
А. Смит не без ирония цитира хиперболичната мисъл на маркиз Мирабо:
„От възникването на света са били направени три велики открития ... Първото от тях е изнамирането на писмеността... Второто е изнамирането (!) на парите ... Третото е „Икономическата таблица“, която е резултат и завършък на първите две изобретения“ (превод на Гарние, том III, книга IV, глава 9, стр. 540).
Всъщност това беше опит да се представи целият процес на производството на капитала като процес на възпроизводство, а обръщението — само като форма на този процес на възпроизводство; паричното обръщение — само като момент на обръщението на капитала; същевременно това беше опит да се включат в този процес на възпроизводство произходът на дохода, размяната между капитал и доход, отношението между възпроизводителното и окончателното потребление, а в обръщението на капитала да се включи обръщението между производителите и потребителите (всъщност — между капитал и доход); най-после, това беше опит да се представи като моменти на процеса на възпроизводството обръщението между двете големи подразделения на производителния труд — между производството на суровини и промишлеността, и всичко това в една „Таблица“, която фактически се състои само от пет линии, свързващи шест изходни или възвратни точки. Този опит, направен през втората третина на XVIII век, в периода на детството на политическата икономия, беше във висша степен гениална идея, безспорно най-гениалната от всички, които е лансирала досега политическата икономия.
Що се отнася до обръщението на капитала, до процеса на неговото възпроизводство, до различните форми, които капиталът взема в този процес на възпроизводство, до връзката между обръщението на капитала и общото обръщение, следователно що се отнася не само до размяната на капитал срещу капитал, но и до размяната между капитал и доход, Смит всъщност само е възприел наследството на физиократите и е дал по-строга класификация и подробно описание на отделните пера на инвентара, но едва ли е изобразил и изтълкувал процеса като цяло така правилно, както той — по общия си замисъл — е набелязан в „Икономическата таблица“, въпреки погрешните предпоставки на Кене.
И ако Смит по-нататък казва за физиократите:
„Трудовете им без съмнение бяха до известна степен от полза за тяхната страна“ (пак там, стр. 538),
това е нескромно скромна оценка на значението например на един Тюрго, който — в смисъл на пряко влияние — е един от бащите на френската революция [437].
БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ
*1 — в натура. Ред.
*2 — фактически (за разлика от de jure — юридически, на основание на закона). Ред.
*3 [437] Пасажът у Прудон, който посочихме по-горе, гласи:
„Сумата на ипотекарните дългове достига според най-добре осведомени автори 12 млрд., според други — 16 млрд.; сумата на дълговете по обикновени полици възлиза най-малко на 6 млрд., по командитни влогове — на около 2 млрд., държавният дълг — на 8 млрд.; всичко 28 млрд. Трябва да се има предвид, че всички тия дългове се образуват от парични суми, които са взети в заем или се смятат за взети в заем при 4, 5, 6, 8, 12 и дори 15 процента. За първите три категории от тези дългове аз приемам средна норма 6 процента; върху 20 млрд. това дава 1200 млн. Към това следва да се прибавят лихвите върху държавния дълг, около 400 млн. Всичко — 1600 млн. годишни лихви върху един капитал от 1 млрд.“ (стр. 152). Следователно 160%. Защото „сумата от налични пари — аз не искам да кажа: които изобщо се намират във Франция, но сумата от пари, които се намират в обръщение, включително и касовата наличност на банката — не надвишава според най-разпространените оценки един милиард“ (стр. 151).
„Когато размяната е завършена, парите отново са свободни и следователно могат отново да бъдат дадени в заем... Паричният капитал, след като е извършил редица размени, винаги се връща към своя източник и оттук следва, че всяко ново даване на тези пари в заем, извършвано от едни и същи ръце, носи печалба винаги на същото лице (стр. 153—154). „Gratuity du credit. Discussion entre M. F. Bastiat et M. Proudon“. Paris, 1850 г.[105] [437].
*4 — възможно, при определени условия. Ред.
БЕЛЕЖКИ
[96] Виж бележка 18.
[97] Буквените означения (и сигнатурите към тях), които Маркс въвежда тук, придават на „Таблицата“ нагледност, каквато ѝ липсва както у Шмалц, така и у Кене.
Означаването на всяка линия с две букви (ab, ac, cd и т. н.) позволява да се определи нейната посока — от коя класа към коя класа води тази линия (посоката се определя от последователността на буквите в азбуката: ab, ac, cd...). Така линията ab показва, че обръщението между класата на поземлените собственици и производителната класа (фермерите) има за свой изходен пункт класата на собствениците (купуването от последните на хранителни продукти от фермерите).
Означаването на всяка линия с две букви — в началото на линията и в нейния край — изразява едновременно движение на парите и движение на стоките. Така линията ab изобразява движението на парите (класата на поземлените собственици плаща 1 млрд. в пари на производителната класа); но същата линия, разглеждана в противоположна посока (ba), показва движение на стоките (производителната класа предава на класата на собствениците хранителни продукти за 1 млрд.).
Кривата линия abcd се образува от следните звена:
1. отрязъка ab, който изобразява обръщението между поземлените собственици и производителната класа (собствениците купуват хранителни продукти за 1 млрд. от фермерите);
2. отрязъка ac, който изобразява обръщението между собствениците, или безплодната класа — промишлениците (собствениците купуват от промишлениците за 1 млрд. промишлени изделия);
3. отрязъка cd, който изобразява обръщението между безплодната класа и производителната класа (промишлениците купуват от фермерите хранителни продукти за 1 млрд.).
Линията a'b' изобразява обръщението между производителната класа и безплодната класа (фермерите купуват от промишлениците промишлени изделия за 1 млрд.).
Линията a''b'' изобразява заключителното обръщение между безплодната класа и производителната класа (промишлениците купуват от фермерите за 1 млрд. необходимите за промишленото производство суровини).
[98] Маркс противопоставя работника, единствената стока на когото е неговата работна сила, на „стокопритежателя в първия смисъл“, т. е. на такъв стокопритежател, който има за продан „стоките, различни от самата работна сила“ (ср. по-горе, стр. 144—145, 148—149).
[99] Маркс има предвид първата част на Към критиката на политическата икономия, глава втора, раздел трети — „Пари“, първите два абзаца (виж настоящото издание, т. 13, стр. 108—109).
[100] Маркс има предвид следното място в първа част на Към критиката на политическата икономия: „Парите, които те [стокопритежателите] са изразходвали като купувачи, се връщат в ръцете им, щом като те се явят отново като продавачи на стоки. Постоянното възобновяване на стоковото обръщение се отразява следователно в това, че парите не само постоянно се прехвърлят от едни ръце в други по цялата повърхност на буржоазното общество, но и същевременно описват множество различни малки кръгообороти, изхождайки от безкрайно различни точки и връщайки се към същите точки, за да повторят отново същото движение“ (виж настоящото издание, т. 13, стр. 85—86).
[101] Виж настоящото издание, част I, стр. 254—256. Това е по К. Маркс, Капиталът, том II, глава 20, отдел XIII: „Теория за производството“ на Дестют дьо Траси.
[102] Разделът за Брей се намира в X тетрадка, стр. 441—444 от ръкописа. Този раздел е останал незавършен и възгледите на Брей по въпроса за паричното обръщение между работника и капиталиста не са били засегнати в него.
За възгледите на Брей върху същността и ролята на парите виж у Маркс: ръкописа от 1847 г. Работната заплата (настоящото издание, т. 6, стр. 584); Grundrisse der Kritik der politischen Oekonomie, Moskau, 1939, S. 55, 690, 754; писмото на Маркс до Енгелс от 2 април 1858 г.; Към критиката на политическата икономия (настоящото издание, т. 13, стр. 72).
[103] По-нататък, на стр. 428 и 437 от тетрадка X, Маркс дава кратка характеристика на възгледите на Прудон и по този въпрос (виж настоящия том, част I, стр. 314—315).
[104] Заградените в скоби думи имат характер на записване на мисъл, която Маркс е възнамерявал да развие по-късно. Той по всяка вероятност е имал предвид апологетичната концепция на Кене по въпроса за частната собственост върху земята: според тази концепция правото на поземлените собственици върху земята е основано на това, че техните прадеди са направили девствената земя годна за земеделие. В X глава на втори отдел на Анти-Дюринг, написана от Маркс, този възглед на физиократите е получил следната характеристика: „Истинската функция на поземлените собственици според „естественото право“ се заключавала, според Кене, именно в „грижата за доброто управление и в разходите за поддържане на техните наследствени имоти“, или... в avances foresees, т. е. в разходите за подготвяне на почвата и снабдяване на арендните парцели с всички принадлежности, които ще позволят на арендатора да посвети целия си капитал изключително в полза на действителното селскостопанско производство“ (настоящото издание, т. 20, стр. 256).
[105] В III част на Теории за принадената стойност, в екскурс „Доходът и неговите източници. Вулгарната политическа икономия“ (стр. 935—937 от ръкописа) Маркс критикува вулгарния възглед на Прудон за ролята на паричния капитал и за същността на лихвата, развит от Прудон в Gratuite du Crédit. Виж също настоящото издание, т. 25, ч. I, стр. 368—370.
[106] Маркс разглежда всестранно тази проблема във II том на Капиталът — глава 17; глава 20, раздел V и XII; глава 21 (особено раздел I, параграф 1: „Образуване на съкровища“).
[107] Виж предишната бележка.
[108] Маркс употребява тук следните обозначения за трите класи, фигуриращи у Кене: P — classe des Propriétaires (класа на поземлените собственици), S — classe Stérile (безплодна класа — промишленици), F — Fermiers, classe productive (арендатори, производителна класа).
[109] Виж бележка 97.
[110] Виж бележка 97.
[111] Тук и по-нататък Маркс приема, че според Кене само една пета от брутния селскостопански продукт не влиза в обръщението, а се използва от „производителната класа“ в натурална форма.
Маркс се връща на този въпрос във XXIII тетрадка, стр. 1433—1434 от ръкописа (виж настоящия том, част I, стр. 371—372) и в написаната от него глава X на втория отдел на Анти-Дюринг. В тази глава е дадена следната уточнена характеристика на възгледите на Кене за възстановяването на оборотния капитал в селското стопанство:
„Следователно целият брутен продукт на стойност пет милиарда се намира в ръцете на производителната класа, т. е. преди всичко в ръцете на арендаторите, които са го произвели чрез изразходване на годишния оборотен капитал от два милиарда, който отговаря на общ основен капитал от десет милиарда. Селскостопанските продукти, средствата за живот, суровите материали и т. н., които са нужни за възстановяване на оборотния капитал, следователно и за издръжката на всички лица, непосредствено заети в земеделието, се вземат in natura от общата реколта и се разходват за ново селскостопанско производство. Тъй като, както казахме, постоянните цени и простото възпроизводство се предполагат във веднъж установен мащаб, то паричната стойност на тази предварително приспадана част от брутния продукт е равна на два милиарда ливри. Така че тази част не влиза в общото обръщение, понеже, както вече отбелязахме, от таблицата е изключено обръщението, доколкото то се извършва в рамките на всяка отделна класа, но не и обръщението между различните класи“ (настоящото издание, т. 20, стр. 253—254).
Оттук следва, че според Кене трябва да се говори за двете пети от целия брутен продукт на арендаторите като за такава част от техния продукт, която в натурална форма отива за възстановяване на техния оборотен капитал.
[112] Маркс има предвид коментара на Бодо Explication du Tableau Economique (в книгата: Physiocrates. Avec une introduction et des commentaires par E. Daire. Deuxième partie. Paris, 1846, p. 822—867).
[113] Има се предвид първата част на Към критиката на политическата икономия. Виж настоящото издание, т. 13, стр. 91—92.
[114] Вместо фигуриращите в „Икономическата таблица“ на Кене хиляди милиони (т.е. милиарди) турски ливри Маркс говори тук просто за хиляди парични единици, което ни най-малко не изменя същината на работата. — 332
[115] Виж настоящото издание, т. 13, стр. 84—85.
[116] Виж бележка 101.
[117] Маркс се позовава на първата част на Към критиката на политическата икономия (виж настоящото издание, т. 13, стр. 85). Ср. бележка 100.
[118] Виж бележка 106.